Не чертайте пътища за ЦСКА, а ремонтирайте футбола

Вариантите пред ЦСКА.

Това е въпрос номер едно за родния футбол, ако следите спортни вестници, онлайн издания и предавания за играта в телевизиите.

Изпълнителният директор на БФС Борислав Попов начерта два пътя пред клуба.

Борислав Михайлов при всяка от неособено честите си публични изяви говори по казуса "ЦСКА", като често изказванията му се на чак толкова лесно съпоставими.

Разбирай - понякога си противоречат.

Друг директор - Павел Колев, също коментира темата, питан десетки пъти за проектите около новата Висша лига или както там е решено да се казва реформираното първенство.

Всъщност, ЦСКА е лесният начин да се замаже друг, далеч по-важен въпрос.

Темата е гореща винаги, защото това е един от двата отбора, който вълнува цяла футболна България.

Каквото и да се пише и казва за "червените", се тиражира, коментира и разпалва дискусии.

И измества фокуса встрани от точката на кипене.

Но вместо да ни обяснява кой какво трябва да направи в ЦСКА, за да оцелее рекордьорът по титли, БФС да вземе да ни каже най-накрая истината за промените, които май няма да дочакаме.

Случилото се миналия вторник е чудесно - среща на представителите на професионалните клубове, спортното министерство, футболния съюз.

Готини презентации, като тази на холандеца Петер Нювенхюс, който е представител на фирмата "Хайпър кюб", реформирала системата на първенствата в Дания, Белгия, Холандия...

Силни думи от министър Кралев, в които той все повече се специализира.

Обещания за прозрачност и широка дискусия, както и воля за реформи от Михайлов.

И след това - пак темата за ЦСКА...

Варианти, мнения, спорове, дискусии...

От срещата в хотел "Маринела" мина седмица, но основното, за което слушаме, е как отборът с трите звезди на емблемата (която не е дори негова вече) може да бъде върнат в елита.

Ясно е - казусът е сложен.

Но той постепенно ще се разреши, защото хора, желаещи да го има ЦСКА - дал Господ.

Не говорим само за 4-те хиляди, наводнили стадиона в Стара Загора за полуфинала с Берое, или тези 15-ина хиляди, които ще напълнят "Българска армия" на реванша.

Става дума и за хора като Гриша Ганчев, вече доказал с дела, че иска да вдигне на крака подсечения колос.

Както и споменаваният Васил Божков, друг човек с големи възможности. И вероятно не само те...

Но ключът от бараката е друг.

ЦСКА ще го има, това е сигурно.

Но ще го има ли българският футбол в някакъв приличен (за повече не смеем да мечтаем) вид?

Ще има ли реални реформи или пак всичко ще стане с тъпото на ножа и по-скоро ще намажем маргарин на пръста, вместо да пуснем кръв?

Защото така действа БФС вече повече от десетилетие.

Оставете настрана какви са пътищата на ЦСКА, господа футболни управници.

Водата сама ще си намери път в скалата, колкото и да е сложна ситуацията в момента.

ЦСКА и Левски няма как да изчезнат, твърде популярни и влиятелни са за спорта, футбола и обществения ни живот.

Но като нямаме футбол, за какъв дявол ни е да имаме и тях?

Как ще съществуват - в някакъв техен си балон ли?

Чакаме най-накрая да ни покажете воля за промени, да наложите правила и норми, да опитате да промените гледката, която е направо гротескна.

И не се крийте зад потъващия "Титаник" от "Армията".

Защото в един момент и тази тема ще се изчерпа и журналисти, фенове и футболни хора ще започнат пак да ви питат за наистина важните неща.

Като например - какво става с промените, къде са подобренията, какво направихте от 2005-а насам?

И други такива наистина интересни въпроси.