Четвъртият полуфинал на ЦСКА

ЦСКА протяга ръце откъм "В" група за Купата на България.

Романтиката на това да спечелиш трофей от трета лига е безспорна, въпреки че когато името ти е ЦСКА и срещу него седят рекордните 31 титли, би следвало вдигането на купи да е ежедневие.

Полуфиналът с Берое се превръща в опорна точка на жаждата за нов живот на клуба.

Защото видяното в последните 2 дни бе...

То бе втрещяващо и нереално.

На ръба на лудостта и истерията.

ЦСКА направи жест на феновете и пусна билети по лев, което се оказа спорен ход.

Да, изкупиха се за някакви си 4-5 часа.

Да, опашките се виеха като преди мач с Байерн или Аякс.

Но наистина ли имаше нужда от тази кукичка, за да бъдат заведени хората пред касите?

Защото е ясно, че и по 10 лева да бяха билетите, ЦСКА нямаше да има проблем да напълни стадиона.

Та същият този отбор заведе преди 10 дни над 4000 фенове в Стара Загора за първия мач.

Остана привкус на неуважение към хората, плащали цял сезон по 10-12 лева за билети за домакинствата на "червените" във "В" група.

Някак странно е точно за най-важния мач да отприщиш практически свободен вход и така да рискуваш стадионът да се напълни с хора, които не всяка седмица отиват на него.

Но решението е факт и билетите вече са продадени.

Ключовото е друго - този полуфинал може да се превърне за ЦСКА в голямо стъпало в отношенията на клуба с цялата общност от червени сърца.

През годините армейците три пъти са били на полуфинал в Европа.

Байерн, Интер и Барселона са били съперници.

Това са крайгълните камъни на историята на ЦСКА.

Стигането до последните четири в евротурнир, срещата и меренето на сили с най-големите на континента.

Всеки цесекар ще ви каже първо това, а чак после титлите на България, като главен довод защо неговият клуб е №1.

В сряда ЦСКА чака четвъртия си полуфинал.

Не четвърти поред, те са десетки в историята.

А четвърти като стойност, защото в този мач може да се роди цяла една нова глава в летописа на клуба.

Цяла една нова легенда.

Това, което в четвъртък и петък бе "Българска армия", обсадена от хиляди, напиращи за билет за мач с Берое, е физическото изражение на границата между лудостта и запалянковската любов.

Левски продаде така билетите за мачовете в Шампионската лига преди 10 години.

И друг пример за такава истерия май нямаме.

А все пак това е просто един мач с Берое...

Преди десетилетие чакахме Барселона, Вердер и Челси.

ЦСКА трябва да използва момента и да се превърне в едно с феновете и всеки, който се идентифицира с клуба.

Защото времето е разделно за "червените", но може всъщност да се окаже обединително.

Спечелването на купата от "В" група ще е най-силният аргумент, най-тежката фраза пред лицето на футбола за това колко важна част от него е ЦСКА.

А лудостта около един обикновен (наглед) мач с Берое доказва и обществената значимост на клуба.

И то в момент, в който четирите букви тънат в неизвестност, под капака на несъстоятелност и в компанията на Витоша (Бистрица) в третата по сила лига на страната.

Където е текло обаче, винаги ще тече.

Полуфиналът и опашките пред касите го доказаха.