Раниери, сър Алекс, Боби Робсън... и други, които отписваха

"Раниери? Наистина ли?".

Така реагира Гари Линекер, когато разбра за назначението на италианеца като мениджър на Лестър.

Отписа го, казано иначе.

"Не мога да повярвам", клатеше глава и Дитмар Хаман, друг анализатор на BBC.

Е, днес вероятно можете да повярвате!

Раниери дойде в Лестър след две загуби от Фарьорските острови като селекционер на Гърция.

А сега е съвсем близо до титлата.

Неговата история да е отписан, а да отвърне на удара с чест, не е новина за футбола.

Маурисио Почетино, конкурент на Раниери за титлата като мениджър на Тотнъм, изживя сходна съдба.

"Шокиран съм! Кой е този?", запита легендарният някогашен треньор на Саутхемптън Лори Макменъми, когато клубът се обърна към аржентинеца преди близо 3 години.

"Абсолютни глупости", отсече тогава и Матю льо Тисие, най-голямата фигура от терена в историята на "светците".

Днес и двамата съжаляват...

Не толкова за приказките си, колкото че Почетино вече не е в Саутхемптън, а води Тотнъм към титла.

"О, Боже. Нямаме никакъв шанс с Юрген", написа в. "Билд" през 2006-а, когато Германия падна с 1:4 от Италия в контрола преди световното.

В страната чертаеха траекторията на най-ужансия провал в историята, и то на родна земя.

За всичко бе виновен селекционерът Юрген Клинсман...

Но той сплоти колектив, даде позитивизъм на отбора си и остави асистента Йоаким Льов да ръководи тактиката и стратегията.

Трето място в света, а бе отписан.

В следващите 10 години от тогава Германия доминира и е пример за останалите.

Да се върнем и към края на 80-те.

В края на 1989-а Сити смаза Юнайтед в дербито на град Манчестър в една ужасна вечер за мениджъра на гостите Алекс Фъргюсън.

Феновете на Юнайтед пееха "Фърги аут", а шотландецът наскоро призна, че в нощта след онзи мач не е спал и е крил главата си под възглавницата.

Заглавия като "Аут преди Великден" и "Юнайтед е твърде голям за Фърги" се появиха из вестниците.

Но през януари 1990-а Юнайтед надигна леко глава, тръгна на поход за Купата на Англия и я спечели.

Фърги спаси кожата.

Днес не е Фърги, а сър Алекс.

Знаем защо.

И още един класически пример от английския футбол за отписан треньор, който обърна прогнозите и излезе победител в дуела с медии и фенове.

Вестник "Мирър" написа през 1988-а, че Боби Робсън става повече за шофьор на автобус, отколкото за треньор.

Камо ли на националния.

Заглавието бе: "20 факта, че Робсън трябва да си ходи".

А подзаглавието: "Те са поне 100, но нямаме толкова място".

Интересно...

Причината бе провалът на Евро 88, където Англия загуби три пъти в групата.

Но на Мондиал 90 същият, оцелял по някакъв начин на поста Боби Робсън, изведе тима до полуфинал, загубен нещастно с дузпи от Германия.

Боби стана сър Боби, но "Мирър" не му се извини.

Остана му факта, че ходеше с гордо вдигната глава из родината си, феновете го обичаха и днес, вече покойник, е пример за достойно и джентълменско поведение във футбола.

А го бяха отписали...

Че даже не им стигаше мястото да го охулят достатъчно напоително.