Защо не се напълни сектор „А”

Публиката на Левски отново превърна дерби в празник, независимо от резултата - 0:0 с Лудогорец.

Красив новооткрит сектор „А”, красива страст по трибуните и ...стъписване.

Билетите за централната трибуна се харчеха ударно през седмицата – след 3 години чакане градежът се сбъдна.

Но останаха немалко празни места. Защо?

Управата предостави на фенклуба част от билетите за сектор „А”.

Ултрасите не успяха да пласират на свои най-малко 800 места.

Билетите бяха върнати и не смогнаха да се продадат набързо.

Не беше красиво.

Явно цените от 20 до 25 лева идват високи за редовия българин, особено за по-младите, каквито са предимно ултрасите.

Местата за сектор „Б” се продаваха по 8 лв., а за „В” – по 12.

За много хора разликата от десетина лева до 20 и 25 за централната трибуна е ключова.

За много хора 8 и 12 лв. съвсем не са скромна сума.

Но те бяха там, макар и не в сектор „А”, и горяха.

„То на мен ми е кеф пред тези трибуни, представям си на играчите на Левски какво им е”, призна Светослав Дяков, капитанът на Лудогорец.

Въпреки скъпите билети, се стекоха поне 13 хиляди зрители, колкото и мачът да нямаше значение за класирането.

И въпреки новата централна трибуна, сектор „В” отново беше тук – с хиляди хора, дишаш синьо.

Секторът, който за разлика от други, не се остави да бъде обязден и при комунизма, и при демокрацията, е жив.

Защото в „Б” си ходят младите, ясно, в „А” вече ще ходят при новите примамливи условия на лукс, но новината е – епицентърът на левскарските традиции остава себе си.

Мачът? Семпъл, засенчен от гордостта за сектор „А” и публиката.

Лудогорец допусна реми след 12 поредни победи.

Левски записа осми последователен мач без загуба.

Шампионът вероятно нямаха мотивация за по-силна игра.

„Сините” вероятно нямат класа за по-силна игра.

А треньорът Стойчо Стоев и с думи превърна своя отбор в малко братче:

„Все едно Райо Валекано да бие Реал Мадрид.

Не мога да не бъда доволен от нашата селекция за 300 хиляди евро срещу тяхната за 6 милиона.”

Мачът във Валекас (2:3 за „кралете”) се игра пред 13 314 зрители, колкото долу-горе бяха на „Герена”.

Малко публика за Испания. Много публика за България.

Само че стадионът на Райо не пее „...цялата земя пред вас на колене.”

Сектор „Б” припомни трогателно паметния рефрен, който вече е на средна възраст.

Но явно нито футболистите, нито треньорът се заразиха достатъчно от „вулкана”.

Иначе щеше да се споменава Лестър, а не Райо.