Защо мразя края на сезона

Съботата във Висшата лига беше като летен следобед на контроли, към които хвърляш едно око, ако на плажа е твърде скучно.

За да видиш, че и на екрана не се случва Бог знае какво.

Манчестър Сити - Стоук.

Ливърпул - Нюкасъл.

Борнемут - Челси.

Астън Вила - Саутхемптън.

Мачове или между два отбора, които не се интересуват особено от последните кръгове, или един такъв и съперник, който има отчаяна нужда от точки и е далеч по-мотивиран.

Сити си взе с лекота трите от нехайния Стоук.

Нюкасъл се възползва от щедростта на безгрижния Ливърпул, на който му е далеч по-важно да елиминира Виляреал в Лига Европа.

Другите два мача можеше и да не се играят, никой не ги забеляза.

В Испания в същия ден трите кандидата за титлата спечелиха, като единствен Реал се изпоти здравата срещу Райо, който се бори да оцелее.

Другите съперници - Хихон на Барса и Малага на Атлетико, излязоха на терена, колкото да са там.

В Италия Фиорентина скочи здраво на Юве заради прастарата омраза, а Фрозиноне и Палермо се гълчаха като петлета, защото опитват да издрапат над зоната на изпадащите.

Останалите мачове бяха "летни" - Аталанта срещу Киево, Сампдория - Лацио, Болоня - Дженоа, Интер - Удинезе...

Както и да завършеха, не се променяше много.

И си личеше по поведението на поне единия отбор.

Синдромът на последните кръгове е доста дразнещ.

Не че някой може да обвинява Ливърпул, че не се е напъвал особено предвид важния мач в четвъртък.

Или да се сърди на Болоня и Дженоа, че разцъкват лежерно, след като са спокойни за местата си в Серия А.

Хората са си свършили работата...

Добре, лошо - кой както я наредил...

Но задачата им до края е да пуснат някой младок да се изпича в битка.

Челси го прави доста добре, давайки път на хора като Рубен Лофтъс Чийк, след като сезонът вече е приключил.

Та от гледна точка на отборите, няма нищо странно, че не са крайно мотивирани и понякога дори остава впечатлението, че "кръводаряват" нуждаещи се.

Депортиво падна с 0:8 от Барса и заради факта, че не му пари под краката от изпадане.

Едва ли щеше да е толкова лежерно спокоен и отпуснат, ако имаше 34 точки (18-ият Хихон е с 32), а не 39.

Изобщо - наред с вълнуващите битки за титлата и здравите сблъсъци за оцеляване, голям процент от мачовете са направо обезкуражаващо неинтересни.

Е, а какво да кажем за "А" група, където не остана интига ни за титла, ни за Европа, ни за оцеляване - просто най-вероятно дори изпадащи няма да имаме.

Всеки избира на кой канал да пусне телевизора и дали изобщо да гледа мач в месеците април и май.

Но в тази част от сезона, повече от всякога, се налага сериозно филтриране на това, което да гледате.