Генерала: Колкото повече мачкат ЦСКА, толкова по-силен става

Той е шампион с три отбора - Етър, Левски и ЦСКА.

Такова чудо няма в българския футбол.

В Германия го кръстиха Генерала, защото от малкия стадион на "Старото лесничейство" направи берлинския Унион голям.

Георги Василев е един от големите капацитети в българския футбол.

Малко странно, че родните отбори се дърпат от неговите качества, доказани през годините.

Но дано поне слушат думите му.

Георги Василев прие да е анализаторът за футбол на "Sportinglife.bg".

В началото на всяка седмица очаквайте неговото мнение по актуална тема.

Турнирите за националните купи са едни от най-атрактивните.

И това е заради многото изненади, които се случват. Не само в България, тенденцията е навсякъде.

Аз имах шанса и честта да изживея един уникален сезон с Унион (Берлин), който подобно на ЦСКА от трета дивизия стигна до финала.

Това и до днес се смята за една от най-големите изненади в турнира за Купата на Германия.

В тези години Унион още дремеше.

Просто съществуваше след обединението на Германия.

Имаше манталитета на предишната система.

На тренировка идваха по 5-6 души.

Но започнахме да побеждаваме, да влизаме в сериозните битки и на нашите занимания присъстаха по 2-3 хиляди запалянковци.

Същото беше и на мачовете. От 2-3 хиляди средна посещаемост стана 30 000.

Трябваше някой да събуди феновете. Привържениците на Унион са уникални.

Верни са до гроб на отбора си. Дори когато губи, те винаги подкрепят. Никога не са критични.

По пътя до финала отстранихме пет съперника.

Незабравими остават победите над Бохум и Борусия (Мьонхенгладбах).

Финалът беше уникално преживяване в моя живот.

Ако кажа, че не съм мечтал да победим Шалке, ще излъжа.

Първото полувреме завърши 0:0, но накрая загубихме с 0:2.

В такива мачове всичко може да стане. Не бях разочарован от резултата.

Сега също говорим за едно парадоксално класиране на третодивизионен отбор за Купата на България.

Но ЦСКА си е ЦСКА независимо в коя група играе.

Класирането за финала и обстановката на мачовете показват, че там където е текло, винаги ще тече.

Каквито и мероприятия да се предприемат срещу ЦСКА, този клуб става все по-жив.

Имам чувството, че колкото е по-трудно, по-лесно отборът възкръсва и става по-силен.

Монтана пък е тим, който със зъби и нокти се бори да остане в "А" група.

Познавам добре Емил Велев, един много амбициозен човек.

През последните години купата на България се превърна в негова специалност, независимо къде работи.

Успя да стигне до финалите със Славия и Локомотив (Пд).

Затова никой не трябва да мисли, че Монтана е случайност.

За града и клуба това е уникално постижение независимо от класирането в първенството.