Историята на Тоти: Как Голямото бебе стана Принц на Рим
25 години любовната афера на Рома и Франческо не спира
В неделя той отново го направи.
Под рева на трибуните в 59-ата минута на мача Рома - Киево на терена се появи резервата Франческо Тоти.
При 2:0, защо да не пуснеш една 39-годишна легенда в игра?
Roma win in Francesco Totti's 600th Serie A appearance. https://t.co/9Cw8VKOmSi pic.twitter.com/eSCpYdsyAS
— FOX Soccer (@FOXSoccer) 8 May 2016
Тоти влезе със сериозната си физиономия, а до края 55 508 римляни пяха само едно: "Има само един капитан!".
Пет минути преди края Франческо поднесе топката на Миралем Пянич за 3:0, асистенция от учебниците.
После всичко свърши.
Мачът бе №600 за Тоти в Серия А, което го оставя трети във вечната ранглиста след Паоло Малдини и Хавиер Санети.
Няма да ги мине.
В събота ще играе за последен път в първенството при гостуването на Милан, а после ще се откаже.
Вече е сигурно на 99,99 процента.
Човекът, когото Вечния град нарече Голямото бебе преди 23 години, днес е известен по целия свят, където се гледа футбол, като Принц на Рим.
Историята започва с това, че край Колизеума, Пиаца Еспаня, Форума, Двореца и хълмовете с тисовите гори край Тибър, да си римлянин по кръв и ген е много важно.
Тоти е седмо поколение римлянин.
И когато на 4 започва да играе, баща му Енцо настоява да го прави в червено и бяло.
Майка му Фиорела гони от вратата на дома пратениците на Лацио, когато синът и е на 9.
Той е предопределен за Рома.
"Бях крадец на топки - разказва Франческо за детските си години. - След като ритахме до мръкване, аз винаги отмъквах топката. Имах колекция у дома, но мама ми се караше и ги връщах."
Фиорела е най-важният човек в живота му.
"Трябва да си нормален и чист отвътре, за да те уважават", това е нейното мото.
Тоти опитва да го следва и на терена, и извън него.
Мама е толкова дълбоко религиозна, че води Франческо и брат му Рикардо на църква, докато те навършат 18.
След това решава, че вече могат и сами.
"Заради нея ходих на училище, иначе не ми бе интересно - признава Тоти. - Но тя бе много строга и не исках да я ядосвам. Не бях добър ученик, но внимавах, за да не изоставам."
На 13 е играч на Лодиджиани. Клубчето обикновено дава играчите си на Лацио.
Но не и Франческо.
Джилдо Джанини, тогава шеф на школата на Рома, разказва как е взет малкият талант.
"На 13 той играеше с 15-годишните. Знаехме за него, разбира се. Целият град знаеше. На 15 вече бе при нас и спечели купата на Италия за 17-годишни."
Рома опитва да го откаже от навиците, най-вече хранителни.
Хляб, течен шоколад, пица "Маргерита", картофки... Типични за римлянин слабости.
На 15 в Рома прякорът му е Er Pupone - Голямото бебе, защото е пухкавичък и си угажда, а и гледа с лакоми очи храната като дете.
1 коментара