Юнайтед на Ван Гаал напредва. Но със скоростта на охлюв
Тригодишният план на холандеца вече е провал, защото целите не са изпълнени
Манчестър Юнайтед има прогрес.
Луис ван Гаал го каза няколко пъти в последните 4 седмици, след като отборът му влизаше и излизаше от позицията да е в топ 4, получи няколко мачбола за това, но накрая ще се задоволи с място в Лига Европа.
Юнайтед напредва - да.
Но с темповете на охлюв.
David De Gea to consider Man Utd future if Van Gaal stays. By @ed_aarons https://t.co/iwhSQR4yvH (Pic: Getty) pic.twitter.com/g4ivp3y6C6
— Guardian sport (@guardian_sport) 16 May 2016
И това не е достатъчно добра скорост за шефовете на клуба, акционерите и милионите привърженици.
Тригодишният план на Ван Гаал бе с ясно набелязани цели.
Прогрес в класирането с всеки следващ сезон, постоянно място за топ 4 и битка за титлата от втората година насетне.
Трофеи - поне по един във всеки сезон след първия.
През май 2015-а Юнайтед финишира четвърти със 70 точки.
Едва се "закачи" в Шампионската лига, където обаче отпадна още в групите.
През май 2016-а по плана на Ван Гаал "червените дяволи" трябваше да са поне с едно място напред - трети, втори или първи.
Ще завършат в най-добрия случай пети, ако спечелят на 17 май отложения си мач срещу Борнемут.
Максимумът точки, който могат да натрупат, е 66.
Прогрес в класирането в лигата очевидно не е постигнат.
Трофей може и да дойде, като финалът срещу Кристъл Палас в Купата на ФА в събота дава шанс за това.
Клубът се стяга за тягостен сезон с мачове в четвъртък вечер в Лига Европа, което е унизително за Юнайтед - организацията с втория най-голям оборот във футбола, а вероятно с най-много привърженици, крачещ редом с Реал Мадрид и в двете класации.
Не всичко е само лоши новини, разбира се.
Например - младоците, които получиха място в първия тим за 24-те месеца на Ван Гаал, се справят отлично под напрежение.
Доста от тях може и да съставят гръбнака на Юнайтед за в бъдеще, може дори да са нещо като нов "Клас 1992" - Скоулс, Гигс, Бекъм и останалите.
Отборът на холандеца има и най-добрата защита в първенството (ако не получи два гола от Борнемут), което е сериозен аргумент в негова полза.
Вратарят Давид де Хеа запази 15 пъти вратата си без попадение в 37 кръга.
Също отличен аргумент.
Средната възраст на тима падна доста, а нападението от Рашфорд и Марсиал, които не са били родени при първата титла на сър Алекс Фъргюсън с Юнайтед (1993-а) разпалва въображението на феновете.
Като цяло обаче да си привърженик на този отбор означава, освен това да чакаш титли и купи, да имаш особена чувствителност към стила на игра.
Солидната защита е хубаво нещо, но на този отбор му липсва атакуващият порив, който вълнува трибуните.
Липсва му фантазията, както и емоцията, която оставяше без дъх съперници, неутрални, както и хилядите в Театъра на мечтите.
Юнайтед е като оса без жило, която жужи наоколо и се съобразяваш с нея, но знаеш, че не е опасна за здравето ти.
Ако я държиш под око, всичко ще е наред.
Няма го факторът страх в отборите, които слизат от автобуса в тунела под стадион "Олд Трафорд" и чуват стъпките си, притихнали в очакване и с мисъл за най-лошото - да бъдат разгромени.
Юнайтед на Ван Гаал прогресира - да.
Но толкова бавно, че когато развитието стане осезаемо и видимо, останалите конкуренти може да са вече с няколко обиколки напред.
0 коментара