На обяд с Карло Анчелоти

Карло Анчелоти започва нов живот - той поема Байерн, поредното голямо предизвикателство в кариерата му.

Италианският треньор игра за великия Милан на Ариго Саки, после като наставник изгради побеждаващия тим на гранда от Милано с Шевченко, Кака, Малдини и останалите.

Взе Десетата за Реал преди 2 години, а сега го чака Мюнхен.

Financial Times седна на обяд с Карло и го остави да говори за футбола, живота и колко труден е немският език...

"Най-трудния, с който съм се сблъсквал!

Глаголите... понякога са във втората дума, след това се появяват пак в края на изречението...", казва Анчелоти, повдигайки лявата си вежда, с което лицето му придобива вид на герой на Фелини.

Но за този изтънчен джентълмен езикът не е най-голямото предизвикателство - футболът го научи на английски (в Челси), испански (в Реал) и френски (ПСЖ).

Изглежда като успял човек във Ванкувър, където живя в последната година с новата си съпруга - Мериън.

Поръчва си храната за обяд с такова удоволствие, че не може да не почувстваш глад.

Предястия, лазаня, сирене... Тосканско вино.

"Познавам това вино - казва, вдигайки над масата бутилка Guidalberto. -

Аз съм от Емилия-Романя, но си поръчвам виното от Тоскана. Най-доброто."

Анчелоти започва футболната тема с това, че клубовете се делят на "семейства" като Милан и "компании" като Ювентус.

Бе треньор и на двата гранда, между другото.

Няма съмнение кое предпочита, особено с неговия елегантен стил, в който се оставя свобода на играчите и те са третирани като приятели.

А къде нарежда Байерн в тези категории?

"По-скоро е семейство - казва, вдигайки чашата за наздравица. Лявата вежда отново се повдига. - Срещах се няколко пъти с хора от клуба, там работят много бивши играчи, легенди.

Приобщени са, част от работата, от ежедневието. 70 процента от акциите са на членовете, което дава също някакво усещане за семейство."

Трансферните ви планове, синьор Анчелоти?

"Ако ви кажа имена, цената им ще скочи до небето", отвръща.

След което показва на дисплея на мобилния си телефон снимка и име на бразилски тийнейджър, когото е харесал.

"Но не казвайте на Арсен Венгер!", смее се искрено и отпива от виното.

Явно - трансферна цел и на Арсенал.

Връщаме го назад във времето, нека говорим за един от великите в играта, на който доскоро бе треньор.

"Ах, да - Кристиано... Не съм виждал такова желание за работа.

Веднъж се появи в тренировъчната база в 3 часа сутринта, искаше ледена баня.

Той е почти робот, нещо като машина.

В 3 часа да отидеш на базата, когато у дома те чака Ирина Шейк...", и пак смях - гърлен и истински, някак заразяващ.

Продължава за големите играчи, пак започвайки от Кристиано.

"Не се интересува от парите, просто иска да е най-добрият.

Такива са Андреа Пирло, Джиджи Буфон - шампиони.

На 17 години открих Буфон в академията на Парма", подхвърля, докато на масата се появява поръчаната риба.

Веждата отново отива нагоре, а лицето издава задоволство.

Риба, покрита с плънка от паста - талиолини, казва Карло с нещо като обожание в гласа.

Тук е моментът за удар - нека се опише сам като треньор.