Минаха 11 години. Не беше чудо, беше Ливърпул

На 25 май 2005-а Ливърпул и Милан направиха най-страхотния финал, гледан някога в турнира на шампионите - от 0:3 през 3:3 и дузпи до английския триумф в Истанбул.

Sportinglife ви предлага спомен към великия мач с материал, взет назаем от в. "Труд", публикуван преди година.

Минаха 10 години.

А ще се помни вечно. Ще измрат героите и свидетелите.

Но преди да си отидат от света, ще са разказали на децата и внуците. А те ще разкажат на своите.

И така - до края на света.

В Истанбул има много червено, тъмно. От 23 май 2005-а нахлу друго червено, английско.

За дни имперският за близо хилядолетие и половина град се предаде.

Пред армия от размъкнати гръмогласни бираджии. Униформени.

Фланелка на Ливърпул, бермуди сякаш от наш магазин за втора употреба, джапанки или сандали.

Червендалести физиономии. И не само.

Беше армия на ООН, може би най-широката коалиция в историята на човечеството.

При 25 000 билета за Ливърпул се стекоха поне 50 000 души. Или 60 000? Или 70 000?

Възможно е. Тогава „Труд” написа - няма само ескимоси. На другия ден ги видяхме.

Двама канадци с ескимоски черти крачеха любопитно из квартал Бешикташ с фланелки на Ливърпул.

Може и някой от Марс да е наминал, струваше си, но в тълпата не го отличихме.

Англичаните засядаха по 50-100 души из кръчми, опъваха знамената, пиеха по 2-3 бири на час от здрач до зори и пееха мощно.

И красиво - казват, с школата от църковните хорове като деца. Така - на десетки места из Истанбул.

Англичаните бяха епицентър на веселбата.

Присламчваха се от Франция и Румъния, Индонезия и Южна Корея, България и Швеция.

Братство. Единство на всички цветове и религии, до болка необходимо на точно този свят.

Християнин? Мюсюлманин? Кой те пита!? Ние сме от Ливърпул!

Език? Не е важен. Всички знаят песните.

Футболът - също като музиката и секса - си има свой език, универсален. И най-добре се прави с любов.

На 24 май 2005-а огромният площад „Таксим” изглеждаше претъпкан автобус.

С правостоящи естествено. Хиляди приятели, повечето непознати.

Бира, песни, накачени навред стотици знамена и плакати, усмивки.

Около 4 часа призори се чуваше как 2 тайфи ливърпулски воини се надпяват с пълен глас от кръчми през 5 преки.

В деня на мача, 25 май, на „Таксим” вече можеше да си пробиеш път само с лакти.

Накъдето и да завиеш на километри наоколо - някъде пеят или скандират за Ливърпул.