Светът на Меси

Лионел Меси се изповяда пред списание Sports Illustrated дни преди да започне Копа Америка именно в Щатите.

Най-добрият футболист в света говори за страната домакин на турнира, но и за своята кариера, идолите и плановете.

Както и за това как минава един обикновен ден на татко Лео...

"Щатите винаги са ме възхищавали.

Аз израснах в Росарио, който е вторият най-голям град в Аржентина.

Живея в Барселона, откакто навърших 13 години.

Но когато дойда в САЩ, винаги съм поразен.

Как живеят хората, какво имат, пространствата, градовете... Невероятно е.

Стадионите са изключителни, огромни.

Не мога да си представя по-добро място за Копа Америка.

Играл съм няколко мача в Щатите с Аржентина и Барселона, но никога в официални двубои.

Страната ми не е печелила трофей от 1993-а и трябва да поправим това.

В първия ни мач срещаме Чили, което е повторение на финала от миналата година.

Докато сме в Калифорния, ще мислим основно за футбол.

Но се надявам да се видя и със Стеф Къри, дано имам късмет.

Той е магьосник.

Всички обожават това, което прави с топката - феновете, съперниците, съотборниците.

Ние сме подобни - с ниския си ръст, със стила ни на игра.

Той ми прати своя фланелка през декември, а аз му пратих една моя, също с автограф.

Ако гледате една негова разгрявка преди мач, ви става ясно каква специална връзка има с топката.

Главата и тялото му винаги са на една вълна с топката. Това опитвам да постигам и аз.

Като дете топката бе постоянно с мен - от събуждането сутрин до лягането вечер. Спях с нея.

За съжаление времената се менят, децата в Росарио, а и в цяла Южна Америка, вече не могат да играят футбол по улиците по цели нощи заради престъпността.

А онези вечери с приятелите и топката, без треньори, просто с играта на улицата, остават безценни.

Започнах да играя организирано в Клуб Грандоли в Росарио, братята ми Родриго и Матиас също играеха там.

Градът ни е дал на света прекрасни играчи като Габриел Батистута и Фернандо Редондо, треньори като Сесар Луис Меноти и Марсело Биелса...

И като петгодишен, и днес, нищо не може да се сравни с усещането, когато вкараш гол.

Това е щастието.

Аз бях по-малък от останалите като дете.