Да се молим за Уругвай - част II
Ако Оскар Табарес си отиде отново, този път вероятно ще е завинаги
През 2006-а Табарес се върна на поста и създаде нов план за развитие, който работи перфектно до 2014-а.
Четвърти в света на Мондиал 2010.
Шампиони на Копа Америка 2011.
Още два полуфинала в турнира за периода.
Но след отпадането на Копа Америка 2016 още в групата, Табарес вероятно си отива за втори, и този път последен път.
Вече е на 69, а по времето, когато Уругвай ще играе (ако се класира) на световното в Русия, ще е на 71.
Отборът му бе най-възрастният на Копа Америка 2016 с едва трима играчи под 25 години!
Времето на Годин (31), Алваро и Макси Перейра (30 и 32), Алваро Гонсалес (31), Луис Суарес (29) и Единсон Кавани (30) изтича.
Поколението след тях е на Хименес, Лодейро, Абел Ернандес и Гастон Рамирес.
Но нито един от тях не изумява като потенциален Суарес или Годин.
Да, уругвайското футболно мото е "да умреш за фланелката" и в него няма място за звезди.
Но в модерния футбол класата на водещите играчи е определяща, както го разбра Бразилия на същата тази Копа Америка.
Няма ги асовете, няма големи шансове за успех.
Уругвай води в квалификациите за световното, но най-тежките мачове предстоят.
Вероятно ще се класира, но в Русия ще е последната битка на това поколение.
Горди с четвъртото си място от Мондиал 2010, те защитиха името на най-малката страна - световна сила.
С 3,4 милиона жители, Уругвай е една точица на фона на Бразилия, Аржентина, Германия, Италия или Франция.
След поколението на Луисито и Единсон обаче, страната пак ще си спомни заглавието отпреди 30 години.
"Да се молим за Уругвай" - във футболен смисъл.
До появата на следващите големи звезди, които да носят небесносинята фланелка.
0 коментара