Меси или Марадона? Вечният дебат

Ако сте в лагера на Лео, вие показвате числа.

26 големи трофея на клубно ниво, срещу 8 на Диего.

Голове - над 500 в кариерата, рекордните 55 за Аржентина, а на финали - 22.

Марадона има 3.

Ще посочите, че ако Игуаин бе вкарал поне едно от двете златни положения срещу Германия, купата щеше да е аржентинска преди 2 години.

Или ако същият Игуаин бе бутнал от 1 метър топката след паса на Меси в 90-ата минута преди година, изобщо нямаше да има никакви дузпи срещу Чили.

Но "ако" не играе.

Головете на Марадона с ръка и гениален дрибъл срещу Англия никога няма да бъдат забравени.

Попаденията на Меси за Барса във финалите на Шампионската лига - също.

Дебатът прераства в директен спор и за лична заслуга на фона на отборната среда.

Марадона, очевидно, изнесе сам до купата през 1986-а далеч по-слаб аржентински отбор от този, който с Меси начело не успя през 2014-а (а и 2010-а).

Но пък Лео има спечелено всичко в кариерата си, макар и с Барселона, а не с Наполи като Диего.

Но пък Марадона се провали в Барса...

Истината е, че дебатът е вечен.

Меси и двете купи да вдигне - след няколко дни Копа Америка, след 2 години - световната, пак мнозина няма да успее да убеди в това, че е по-велик от онзи Бог с къдравите коси и топчесто тяло.

Също толкова са тези, които вече са убедени твърдо в това и няма да мръднат от мнението си, и една купа повече да не вземе Лео.

Отговорът е прост - Марадона е най-великият на епохата си, Меси - на своята.

Двамата символизират кратера, който дели футбола от 80-те и 90-те, с модерния.

Но са изящните диаманти от двете му страни.

Нека има дебат, такъв винаги е нужен на футбола.

Като за онзи гол на Англия срещу Германия или за великите унгарци от 1954-а и провала им, или пък дали Бразилия игра с пълни сили на финала през 1998-а...

Знаете ги - митовете на играта.

Без тях всичко щеше да е машинално и прозаично.