Победа на всяка цена. На футбола - майната му

Разбира се, живеем в свят на строга привързаност към материалното.

Прагматизмът е типичен белег и на футбола, защото "хубавата игра не печели турнири, нали", ти казва треньорът на Португалия Фернандо Сантуш със самодоволна усмивка.

Е, сигурно е така, сеньор.

Но пък откъде Сантуш ще знае как се печелят турнири изобщо?

Това е друга тема.

Да го каже Моуриньо - поне да му повярваш, човекът е спечелил туй-онуй на най-високо ниво, елегантно казано.

Искрено се надяваме, че с играта си Португалия може да стигне полуфинал, финал дори, но няма как футболът да позволи да спечели Евро 2016.

Не е от лична неприязън или някаква антипатия.

Просто не бива.

Ето какво са португалците - отбор, пълен с отлични играчи, който излиза на терена с единствената мисъл да изстиска максимален резултат.

Опитите да изгледаш всичките 120 минути на осминафинала с Хърватия бяха наистина изпитание за всеки, който обича футбола.

Няма как и не бива такъв отбор да печели европейското.

По-рано в първия ден от елиминациите Швейцария опита всичко да не се стига до дузпи срещу Полша.

Не вкара, а после загуби - а на дузпи всеки може да победи дори далеч по-силен съперник като класа.

Трябва ти здрав психически вратар, петима корави типа, които да не губят самообладание и малко късмет.

Полша откровено игра да пази гола си преднина от 30-ата минута насетне, а когато допусна изравняване - да чака дузпите.

Като Португалия, която дебнеше опитващите да играят хървати.

"Не ми пука за анализите, футболът е за феновете и ние им подарихме победа", продължи Сантуш.

С логиката му е трудно да спориш - така е, наистина.

Феновете на Португалия празнуват класиране за четвъртфинал.

Но дали някой друг на света празнува, че е гледал този мач?

Преди 12 години португалците плакаха от гръцкото убийство насред Лисабон.

Тогава елините спечелиха Евро 2004 с игра, за която се писа, че била ретроградна, средновековна и какво ли още не.

Но кои бяха гърците?

Срещу отбори от супер класа като Португалия (още по-силна от днешната, и то два пъти на турнира), както и Чехия на Недвед, тимът на Рехагел нямаше солидни аргументи.

Затова се събра като юмрук и буташе мачовете за един гол, за дузпи, за нещичко - да изсмуче максимума.