Аз съм просто един грамаден пич

Винс Уилфорк промени с тялото си представите за корица на спортно списание.

Сексапил, красота, изваяни форми - това продава. 190-сантиметрият тъмнокож бранител на Хюстън Тексанс в НФЛ, тежащ 147 килограма, грейна на лицето на сп. ESPN в целия си блясък. А той, както се вижда, запълва почти изцяло страницата.

Винс е изключително популярен шегаджия в лигата по американски футбол, но и страхотен добряк. Преди година извади от автомобил, който се бе обърнал по покрив, шофиралата го жена и вероятно и спаси живота. "Нищо особено, всеки би го направил", каза само звездата.

Ето и интервюто на най-странното "тяло" в историята на корицата на спортното списание.

- Защо го направихте? Защо позирахте?

- Добра идея е, особено добре ще подейства на едри хора с моите габарити. Ако хората могат да гледат тази корица и тя да им допада, с всичките ми 147 килограма, значи всеки трябва да има самочувствието да се съблече. Аз съм ок с това как изглеждам и кой съм.

- Какво ще ни покажат снимките на това тяло?

- Много хора ме гледат и виждат един грамаден човек. Някой казват, че съм огромен. Мислят, че съм дебел и бавен, муден. Но тези, които видят голите ми снимки, ще си променят мнението. Имам голям стомах, вярно е. Но това не бива да засенчва останалите достойнства на тялото ми.

Имам мускулести прасци, рамене и бицепси. Тоест това, за което други хора ходят по фитнес залите. Нямам плочки на корема, признавам. От което изобщо не ми пука. Всъщност всичко започва от това - не ми пука какво мислят хората за мен. Аз се харесвам, обичам себе си и съм доволен от всичко по мен.

- С какво Винс-футболистът е различен от Винс извън терена?

- Казват ми, че извън терена съм крехък и любящ човек. (Намесва се съпругата му Бианка: "Той е нежен гигант"). Ходя да пазарувам, работя из градината, ходим за риба с приятели, готвя. Но когато вляза на стадиона превключвам. Там съм, за да върша работа.

Иначе хората на улицата доста се стъписват като ме видят. Казват: "Уау, този е голям!". Не само това, бих добавил. Срещу вас седи един грамаден пичага!

- Случвало ли се е да ви заговарят за габаритите ви?

- Да, питали са ме - "Огромен си, да не си футболист?". Аз ми казвам - не, работя като гинеколог! Ха-ха.

Веднъж един фен ми каза: По-голям си наживо. Какво да направя, да му благодаря ли? Комплимент ли трябва да е това? Мамка му, не знаех какво да му отговоря!

- Дразни ли ви, че само атлети с "перфектни тела" са търсени за реклами?

- Направо ме вбесява! Когато имаш някой като мен - 14 сезона в лигата, четири пъти на Супербоул, страхотен пич на и извън терена... Големите компании трябва да търсят хора като мен, а не да гледат стереотипите за телосложение.

- Винаги ли сте бил едричък?

- Да, в училище тежах над 90 килограма, от 20 години съм само нагоре от това. Но като приключа с футбола ще сваля от теглото си, така съм планирал нещата.

- С коя част на тялото си се гордеете най-много?

- Прасците. Имам крака на спринтьор, не мислите ли? Може да ви е смешно, но намирам прасците си за страшно секси.

- А бърз ли сте?

- И още как! В колежа тичах 40 метра за 4,8 секунди. Е, наистина отдавна не ми се е налагало да спринтирам, но съм убеден, че още ме бива. Но съм страхотен атлет, не само в бягането.

Бях над 100 килограма, когато още можех да правя салта - напред и назад. Да, да - напълно сериозно! И целта ми е когато спра да играя да го правя пак, трябва да си върна онази форма.