Пийнах след финала, но нямах махмурлук

Анди Мъри спази обещанието си и написа колонка за BBC след спечелването на "Уимбълдън". Ето я, преведена за читателите на Sportinglife.bg:

"Щом Иван Лендъл ме прегърна, разбрах, че съм направил нещо специално. Обикновено при него поздравленията се ограничават до ръкостискане, но случаят е изключение. Все пак това е "Уимбълдън", и мисля, че и той се подаде на емоциите.

Майка ми го удари на майтап с Иван, защото по пътя към "Бала на шампионите" получих на телефона си много снимки как гледа от трибуните финала - очите му бяха направо пълни със сълзи!

Питах го - Да не си плакал?

Той отвърна - Естествено, че не! Просто имам алергия...

Не танцувахме със Серина на бала, и по-добре. Мисля, че тази традиция намери края си миналата година, когато Ноле го направи. Тази година нямаше как да стане. Хората викаха да танцуваме, но аз почти паднах от сцената...

Пийнах няколко питиета, признавам. Но сутринта нямах главоболие и махмурлук, някои други от екипа бяха доста по-зле! Легнах си в 4 ч сутринта, станах в 8 и установих, че просто съм недоспал. Нямаше типичното главоболие след купон.

Нямаше как да пропусна ледената си баня след финала, не и след това, което ми се случи през 2013-а. Тогава след победата директно отидох на Бала, качих се в колата и отпрашихме нататък. После едва можех да ходя, бях като разглобен.

Все пак не бива да подценявам възстановяването на тялото си, вече съм на 29...

След мача в съблекалнята дойдоха един куп велики хора - Щефан Едберг беше там, Борис Бекер, Пат Кеш, Крайчек... А и Иван, ако сте забравили, той никак не беше лош играч! Говорихме си за други неща, не за тенис.

Но беше готино. Да си приказваш за каквото и да е с хората, които си гледал с отворени уста като дете по телевизията...

Не знам къде съм аз сред великите имена на "Уимбълдън", такива оценки ще се правят след като спра да играя. Просто ми е приятно да видя два пъти името си на стената на победителите там.

Казват, че е било по-лесно, защото финалът не беше срещу Новак. Сигурно, но опитът ми помогна да овладея напрежението и натиска върху мен да спечеля.

Да си призная, много по-трудно ми е, когато съм пред камерите, отколкото да тренирам и играя.

Тогава изпитвам най-голям стрес.

С изключение на тези моменти, животът на професионален тенисист ми харесва с всичките му пътувания и хора наоколо."