Пак окапахме през юли, но поне имаше битка

Берое и Левски отпаднаха от Европа и България остана с един представител в турнирите преди да е настъпил август. Пак е добре - преди година нямахме ни един тим по това време.

Лудогорец ще продължи да опитва някакъв европробив, който е нереалистичен и абсолютно изключение от общия фон и ниво на футбола ни.

Левски не бе далеч от целта - 1:1 на "Герена" се оказа фатално за каузата, след като преди седмица "сините" надежди се събудиха от 0:0 в Марибор.

Словенците и във втория мач не показаха някаква супер класа, а българите направиха силен мач пред настръхналите и обнадеждени трибуни.

"Герена" докосваше триумф и първи отстранен от Левски отбор в Европа от 6 години насам (АИК през есента на 2010-а), когато Франсис Нар откри с удар по диагонала в 22-рата минута.

Гостите отвърнаха с уникално положение, при което първо вратарят Йоргачевич спаси, после гредата спря шут на Новакович, а накрая Пиргов направи дузпа с карате удар в гърдите на словенеца. Но Йоргачевич вдигна стадиона - спаси удара на Таварес!

И сякаш съдбата си бе избрала Левски, мачът тръгна в полза на "сините", които имаха по-добри ситуации и спокойно владееха положението. Георги Костадинов бе най-близо до попадението, което да откаже съперника, но ударът му срещна греда.

И фаталният гол на чужд терен все пак дойде - вкара го същият Таварес, за да си отмъсти за дузпата със злобен шут при добавка от десетина метра. Оставаха 24 минути, но Левски не стигна до гол. Натискаше, опитваше, но...

Отборът на Люпко Петрович се надскочи, което е най-тъжното в ситуацията на иначе една позивитна вечер за левскарите. Нивото на родния футбол вече е такова, че достойно представяне и загуба с добра игра - и то от тим като Марибор, далеч от сериозните в Европа - вече е оценявано позитивно.

Прав е Петрович, който след мача вдигна рамене: "В този момент - това можем. Поздравявам играчите, дадоха максимума."

Левски изпи ново словенско хапче за кошмари след две отпадания от Олимпия. Тази страна се превръща в също толкова драматична дестинация за "сините" европътешествия, каквато е Белгия с Аалст, Беверен и Антверпен - ужасни имена за левскарите.

Тимът от "Герена" за първи път бе елиминиран след 0:0 навън, а това бе шести път, в който стига до този резултат като гост.

В същото време Берое също се би храбро, но не стигна - 0:1 в Хелзинки от ХИК и отпадане след 1:1 у дома.

Какво, като старозагорци не се посрамиха, както четем в първите онлайн реакции у нас? Какво значи да се посрамят? Та срещу тях да не е бил Байерн или Реал?

Нивото - пак да се върнем на това.

Стигнали сме дотам, че съперници като ХИК от Финландия и Марибор от Словения ги приемаме априори за твърди фаворити срещу нашите.

Остава Лудогорец, друга класа в родния футбол. И срещу Цървена Звезда букмейкърите дори фаворизират българите.

За съжаление това е изключение, което адски много контрастира с реалностите и цялостното ниво на играта у нас. А беше време, когато словенци и финланди да ни бият се считаше за унижение...

Сега - какви ти шеги за евроидиоти и провали, за посмешища в Европа от съперниковите фенове. Та който и да е роден тим (без Лудогорец) да елиминира чуждестранен си е направо малък празник!

Нали чухте - Левски 6 години не го е правил в елиминации. А това е един от двата най-големи отбора у нас като традиции, включително и в Европа.

Ово йе стандарт, брате Люпко. Ясно ти е, нали?