Заговорът срещу Южна Америка

9-годишният Джон и 12-годишната му сестра Джийни чакаха дълго пред съблекалнята на стадион "Хилзбъро" за автографи. Отборите на Уругвай и Западна Германия току-що бяха завършили своя четвъртфинален мач от световното и играчите започваха да излизат...

Двама от уругвайците се спряха и започнаха да пишат върху поднесените от Джон и Джийни картички. Писаха дълго, като този жест на доброта и човечност бе особено странен, след като на терена тимът бе разбит с 0:4.

Оказа се, а двете английски хлапета го разбраха по-късно, че са написали не точно пожелания:

"Съдията е крадец!".

И:

"Английски и германски престъпници откраднаха мача на Уругвай".

Този ден, а той бе 23 юли 1966-а, ще бъде помнен вовек в Южна Америка. Тогава в рамките на няколко часа се играха четвъртфиналите ФРГ - Уругвай (4:0) и Англия - Аржентина (1:0). В първия мач английски рефер изгони двама уругвайци, а във втория - германски съдия отстрани капитана на аржентинците.

По-рано Бразилия бе отпаднала още в груповата фаза. В първия мач срещу България го наритаха здраво, а самият той го прие философски: "Така ще е на всеки мач, ние сме световните шампиони".

Във втория двубой с Унгария Пеле изобщо не игра, защото го болеше от първия, а в третия рано-рано португалецът Жоао Мораиш така го изрита, че Краля изгледа отблизо, куцукайки, цялото второ полувреме. Първата среща на бразилците я свири германец, другите две - англичани.

Да ви прави впечатление нещо?

Европейски заговор срещу Южна Америка. Така заключиха хората в Уругвай, Аржентина и Бразилия - както никога единни за футбол.

"Когато се прибрах у дома след световното, не ми беше до футбол - спомня си Пеле. - Мислех само за некоректното отношение, за слабите рефери, за нечестните прояви. Англия спечели купата, но нямаше най-добрия отбор. На онова световно футболът вече не бе изкуство, а война."

Всъщност войната започна много по-рано. Бразилските вестници започнаха да критикуват организаторите 4 месеца преди първия мач, след като разбраха, че получават само две места за фотографи на мачовете, и то за всички тях. За сравнение - англичаните бяха 14.

"Несправедливост" и "Геноцид" бяха някои от думите, използвани от пресата в Рио.

Стигна се до кореспонденция на ниво външно министерство около проблема. Организаторите се трогнаха, записаха си, въздъхнаха и... отказаха да дадат повече акредитации.

После, вече на турнира, в Бирмингам объркаха аржентинското знаме, което разлюти всички в Буенос Айрес, раздухано от медиите в Южна Америка. Не бе спомената и дума за това, че знамето на Унгария също бе сбъркано...

В първия ден на турнира пратеникът на "Жорнал до Бразил" предаде: "Англичаните тотално се провалиха с организацията. Всичко е скъпо, а услугите и обслужването са на много ниско ниво. Алчността и липсата на организация на домакините е очевидно."

Влаковете постоянно закъсняват. Мачовете - също. Няма акредитации за чуждите журналисти. Телефоните в пресцентровете не работят. Журналисти са настанявани в общежития, будят ги в 8 сутринта със сирени... Непрекъснат поток от информации към читателите в Южна Америка, някои близки до истината, други - абсурдни.