Тоти: Играчите днес са номади - не следват сърцето, а парите

Тоти се показа от балкона на клубния хотел край Бостън, където Рома е на подготовка. Погледна и се усмихна - над 1000 италиански тифози лудееха и пееха - "Има само един капитан".

Поредната му предсезонна подготовка... Не, пардон - последната.

Франческо ще се откаже другото лято, а през септември ще стане на 40 години. От тях 31 минаха с любимата му Рома. Само две други любови са равни в сърцето му - към мама Фиорела и съпругата Илари.

В Щатите, месец преди сезона Тоти даде голямо интервю за "Гадзета дело спорт".

- Останахте в Рома през цялата си кариера. Защо?

- Винаги съм обичал цветовете, фланелката и клуба. Само този екип съм искал да нося. За мен това е идеалният брак.

- Повечето играчи днес не мислят като вас.

- Сигурно това е разликата между мен и тях. Не много спортисти днес следват сърцата си. Отиват на друго място, търсят да спечелят повече пари и повече трофеи. Като цигани са. Номади.

Ако мислех само за парите, отдавна да съм сменил отбора. Преди 10 години! Щях да спечеля много повече от парите, които имам сега. За мен изборът се прави по друг начин - със страст, а не за пари.

- А Щатите и Китай не ви ли изкушиха?

- Мислех си за Америка по едно време. Даже няколко пъти. Да, тук нямаше да се конкурирам с Рома, нямаше да играя срещу отбора си. Но сърцето ми подсказа да остана. Китай - категорично не. Дори не съм си го представял. С моя начин на живот и манталитет, невъзможно.

- Как сте в Бостън, справяте ли се с тренировките и подготовката?

- Страхотен град, като у дома сме си. Харесва ни тук, идваме за трети или четвърти път. Позитивни са лагерите ни в Америка, играем много престижни и силни контроли и физически натоварванията се понасят лесно.

- Президентът на клуба Джеймс Палота казва, че това е последният ви сезон...

- За момента е така - това е последната ми година. Гледам така на сезона, който предстои. Надявам се до последно да съм здрав, да играя редовно и да дам всичко, което мога на отбора си. Искам като за край на кариерата ми да спечеля нещо с Рома. Някой важен трофей.

- Казвате "за момента"... Може ли да продължите?

- Все някога ще спра. Точният момент е близо, усещам го. Когато мече не се чувствам добре на тренировки, не съм в кондиция за мачове и загубя желанието, ще кажа "стоп". Сам ще вдигна ръка, ще призная - не мога повече, и ще се оттегля.

- Как сте физически?

- Променил съм се, без съмнение - няма нищо по-нормално от това с възрастта. Но имах голям късмет през годините с контузии, отнасях се изключително професионално към тялото си и съм добре. Не всеки спортист в наши дни може да се похвали, че е останал на сцената до 40 години, нали?

- Как си представяте идеалният завършек?

- Вдигайки купа. Искам да приключа със стил. Знам, че този миг никак няма да е лесен... Но искам да е подобаващ завършек на всичко.

- После какво ще правите?

- Питаха ме дали ще ставам треньор, но за момента не мисля за това. Гледам отстрани бившите си съотборници, които сега са треньори... интересно ми е. Може би, когато спреш да играеш, нещо в главата се променя и изведнъж треньорската професия става изкушаваща. Може би и с мен ще стане така. Не че не искам да съм треньор, просто не се виждам като такъв в момента. Дори не мисля за това. Животът така или иначе вероятно ми готви още много изненади, така че... никога не казвай никога.