Руни: Момчето, което стигна мечтите си

"Той сънува голове. Всичко което е свързано с мрежата и вратата - това се върти в сънищата и мечтите му."

Това пише Анди Уиндзър, треньор на децата на Евертън през 1996-а, когато започва да съставя профила на 10-годишния нападател Уейн Руни, който е направил първата си тренировка.

Малко след това профилът е вече доста дълго досие. След сезона му с отбора до 11 г., в който вкарва 114 гола за 29 мача, няма съмнение какъв талант има.

Един мач е по-особен. "Помня, че бихме Манчестър Юнайтед с 12:2 - казва Руни. - Вкарах им със задна ножица от дъгата на наказателното поле. Всички родители аплодираха, включително тези на децата от Юнайтед."

На вратата на съперника е Каспер Шмайхел, синът на Петер. Уейн му вкарва 6 гола.

Пол Макгинес, треньорът на децата на Юнайтед казва на Алекс Фъргюсън: "Видях едно хлапе, което направи доста интересни неща."

Това се случва преди 20 години. В сряда вечер Уейн Руни ще изведе Манчестър Юнайтед като капитан срещу единствения отбор, който се бори за надмощие в сърцето му с "червените дяволи". Евертън - домът му.

Бенифисният мач е организиран от Юнайтед за 10 години вярна служба в клуба (те станаха 12, но двубоят се забави).

Как Руни постигна мечтата си? Ето как започна пътят му към големия футбол, където вече всички ние много добре знаем какво се случи. Свидетели сме. 

На 14 години Руни пак играе срещу Юнайтед, но резултатът е 5:2 за съперника. "Той не спря да тича и да се бори до края - казва Джим Райън, който тренира децата на "червените дяволи" на тази възраст тогава. - Стреляше по вратата, а като не уцелеше удряше въздуха ядосан.

Не е типично за дете на 14 да го прави. Ако губят с 3-4 гола, те просто спират да играят и нямат интерес към играта. Разочаровани са. След мача отидох близо до него, за да видя какви са габаритите му отблизо, да се уверя, че физически е добре. Не написах специален доклад за него до сър Алекс, просто му казах за Руни. И продължих да го споменавам още 18 месеца след това."

Но за Уейн пътят не е лесен, въпреки че очевидно качествата са налице. Изведнъж у него и родителите му се създава усещане, че развитието му се забавя след шеметните първи няколко години в школата на Евертън.

Травма в коляното и спорове с треньора му дори започват да навяват мисли за спиране с играта и преминаване към бокса, голямата му страст и някога професия на баща му.

Но един разговор с Колин Харви, някогашен мениджър на първия тим на "сините" от 80-те, променя всичко. "Той ми каза, че не е виждал играч с такъв талант като мен - разказва Руни. - Каза ми, че ще направя огромна грешка, ако се откажа."

Това го връща към страстта в играта. Евертън също запретва ръкави, забранява му двете тренировки бокс седмично, след което спира станалата хронична болка в гърба. Просто не го натоварва вече толкова. Намират и причината за болките в коленете, Уейн има синдром на Осгууд-Шлатер, доста разпространен проблем с растежа и ставите, който не е труден за лечение, ако се открие навреме.

Появява се нов проблем.

"По това време, вероятно заради месеците несигурност и мислите ми за отказване, развих доста лош темперамент и поведение на игрището - спомня си Руни. - Биех се на терена, беше скандално."

Том Хийтън, вратар на Бърнли днес, а тогава на децата на Юнайтед, си спомня един мач, в който го гонят заради сбиване, в което Уейн скача срещу няколко негови съотборници.

На 15 Уейн е в отбора до 19 г., който е гледан редовно от сериозна публика, най-вече заради талантливия нападател. Сред хората са и скаути на Юнайтед, които вече сериозно следят Руни.