Интервюто на Григор: Винаги съм обичал България и съм се чувствал българин
Звездата ни в тениса говори пред Крис Болен от американското списание Interview
Григор Димитров даде интервю за американското списание с това име. Авторът му е Кристофър Болен, известен със статии за New York Times, както и няколко други издания зад Океана.
Болен пише за изкуство, модерни технологии и спорт - за всичко. И затова интервюто на Григор пред него е особено интересно в дните, преди българинът да играе на олимпиадата в Рио.
Bulgarian tennis player @grigordimitrov in our August issue https://t.co/vVpeVgeuIX pic.twitter.com/u6wXBXg8ap
— Interview Magazine (@InterviewMag) 3 August 2016
- Говори се за вас като за един от следващото поколение играчи, които ще превземат тениса. Как дори някой толкова талантлив успява да пробие в топ 4-5 на света на тениса?
- Честно казано дори не искам да мисля в тази посока в момента, защото не смятам, че съм достигнал нивото, което желая. Бях номер 8 в света преди две години, и смятах, че нещата ще продължат да се развиват гладко за мен. Но се препъвах няколко пъти. Имах трудни турнири. Много се уча от мачовете с Роджър Федерер. Тогава разбирам какво имам да подобрявам, и как мога да съм по-ефективен в определени ситуации. Това е важно сега, защото всичко става много интензивно. Толкова е сериозна конкуренцията, като се замислите... Много млади играчи показват невероятен тенис.
- Споменавате, че се учите от мачовете с Роджър. С всички големи играчи ли имате това усещане?
- Зависи. Играл съм няколко пъти с Новак. Още по-често - с Анди. Но всеки път, когато се изправя срещу Роджър, научавам най-много. Изходът от мачовете е един и същ, не съм го побеждавал. Но се уча.
- След като отпаднете, продължавате ли да гледате мачовете от турнира или сменяте канала?
- Хубаво е да гледаш мачове, защото следиш как всеки играч се справя в определени ситуации. В онези моменти, в които разчиташ само на себе си. Треньорът не може да ти помогне.
- Казвате ли си: Майната му, Новак е твърде добър?
- Разбира се! Но в същото време това те амбицира, ти си човек, играеш тенис, та защо не... един ден... Напоследък често си казвам това: Защо да не съм?
0 коментара