За кого свирят съдиите ни?
Левски скочи срещу реферите два пъти за два кръга в първенството
Левски въстана срещу съдийството на Николай Попов в Пловдив при 2:2 с Локомотив.
"Синя България повече няма да търпи"... "Има тенденция" и "Това е поръчка", се чуха от шефа на управителния съвет Николай Илиев и спортния директор Станислав Ангелов.
Дузпата, с която Локо изравни, действително бе съмнителна, но любопитно - Люпко Петрович, който е треньор на Левски, определи съдийството на Попов като "перфектно".
Каква е истината?
Оправдания и отклоняване на вниманието от факта, че "сините" в 6 поредни официални мача нямат победа. Това е единият вариант. Или наистина в Левски им е писнало от съдийски грешки и ощетяване.
Въпросът е дали те са толкова драстично еднопосочни, когато играе отборът, или говорим за онзи футболен закон, формулиран от англичаните: В края на сезона тези неща се изравняват. Днес спорното решение ще иде за теб, утре против теб.
Гледайки ситуацията в Пловдив, дузпа не трябваше да има, защото спъване на нападателя на Локо изглежда нямаше. Но ако се върнем седмица назад, претенциите на Левски за наказателен удар срещу Монтана при 0:0, също бяха доста рехави, каквато бе и дузпата срещу отбора тук.
Тоест претенциите специално на този клуб - две за два кръга, са нещо като 1:1.
Да се върнем на миналата пролет - няма и един важен мач, в който Левски да е бил ощетен и да се е стигало до скандали, изказвания и шум, какъвто се вдигна след "Лаута".
Есента бе различно - тогава след мач в Ловеч за купата, загубен с 0:3, Левски също изригна като вулкан. Тогава гол на "сините" бе спрян от флаг за засада, видимо грешно вдигнат. По-късно същия месец Левски губеше от Литекс с 0:1, когато двама играчи на съперника бяха изгонени и бе дадена дузпа за домакините - а гостите напуснаха терена и се развихри нов голям скандал, този път с обвинения за "синя помощ".
Пак можем да кажем - 1:1, условно.
И тъй като да спорим в България кого подкрепят съдиите е неблагодарна работа, всеки защитава своя ъгъл и никога няма да има смисъл, нека погледнем от друг ъгъл.
Левски и ЦСКА, като грандове, получават винаги онзи благосклонен поглед - без това да е "бутане" или подкрепа задължително, от реферите. По традиция.
Но в последните години има един отбор, който получава повече от поглед. Понякога намигане, друг път - усмивка, а в немалко случаи и направо целувка по бузата от арбитрите.
Казва се Лудогорец.
Не че му е нужна много-много, но тази помощ е реална. Най-силният отбор, който често гази съперниците с играта си, някак неусетно застана и в позиция на най-толериран, дори повече от традиционните грандове.
Случаите с Моци - не един и два, в които бе жален от реферите след тежки деяния на терена.
0 коментара