Денят, в който Англия вдигна ръка за нацистки поздрав

На тази снимка нещо не е както трябва да бъде. Има нещо, което стряска и отблъсква. Седи като не на мястото си.

Английският футболен отбор с младия Стенли Матюс в състава си, е вдигнал ръце за нацистки поздрав. Както се разбира от историята, водеща до фотоса - с неохота, но го е направил.

За да започнем да търсим отговорите се връщаме в далечната 1935-а, когато английското правителство за първи път усеща политическата сила на футбола. По това време на власт в Германия вече е Адолф Хитлер, а немците се готвят да пратят за контрола в Лондон националния си тим.

От предишния мач между двете страни са изминали пет години, в които футболно и политически те доста са се изменили.

Приятелският мач се превръща в арена на протести на еврейски организации, както и на германци, изселили се да живеят в Лондон за двете години, в които Хитлер властва в родината им.

Двубоят се играе на "Уайт Харт Лейн", стадионът на Тотнъм - символично, но без да е вложен никакъв умисъл от организаторите. Това е клубът, свързан пряко с еврейски общности и върхушки в северната част на столицата на Великобритания. Преди мача сър Джон Саймън, външен министър тогава, зове: "Нека това е една спортна надпревара без никакви аналогии и връзки с политиката."

Англичаните обаче подценяват важността на мача, особено за Германия, правителството и медиите там. Или пък, както се твърди в някои исторически книги за епохата, добре си дават сметка за това, но решават да останат встрани от срещата - типично действие за английските политици.

От една страна имат страх от разваляне на англо-германските отношения, от друга - не искат страсти и евентуални обвинения, ако отложат срещата.

Над 10 000 германци пристигат специално за мача на "Уайт Харт Лейн", като това, което виждат не ги радва. Освен споменатите протести, дори с нахлуване на терена, англичаните с лекота вкарват три безответни гола на Маншафта - 3:0.

И все пак има позитивна нотка: "Германците се държаха достойно при загубата си, всичко остана един спортен двубой", пише в. "Таймс", а и в Берлин отзивите са спокойни. Особено при факта, че година по-рано Италия, гледана лично от Мусолини от трибуните, превръща терена на "Хайбъри" в бойно поле в друга контрола срещу Англия. Така и наричат онзи мач - Войната на "Хайбъри".

Та контролата в Лондон вече почти е забравена, когато германците започват преговори за реванш. Това са години, в които националните шампионати едва прохождат, и то под формата на 2 изиграни световни първенства. Та всеки мач между водещите европейски отбори се уговаря с месеци и е събитие.

След дълги преговори се решава, че през май 1938-а Англия ще гостува в Берлин. Мач, който променя историята.

През март същата година Германия формално анексира Австрия, нарушавайки директно Версайския договор от 1919 г. Реакцията на световната общност обаче е смесена. Наред с тезата за погазване на законите и подписаните споразумения, има и широко разбиране, че Версай е несправедлив към германците. И така се подразбира, че да нарушиш несправедлив закон всъщност не е нарушение...