Отборът на народа

Каквото и да стане до края на игрите в Рио, две събития оставят всичко останало в миманса.

Фелпс с неговите непрестанни опити да депресира за десетилетия напред всички в плуването, както и отборът, обединил около себе си подкрепата на всички - свои, неутрални, че и съперници даже.

Фиджи смаза Великобритания с 43:7 на финала в мъжкото Ръгби 7, което се завърна в олимпийската програма след 112 години.

Такова представяне в най-важния мач не е виждано от години в нито един отборен спорт на най-високо ниво. Фиджи направи пет есета до почивката, а мачовете в тази разновидност на великото ръгби са само по 30 минути!

Феноменално!

Преди турнира Фиджи бе фаворит за титлата, въпреки че историята на спорта като цяло бе против този тим. Нито един състезател или отбор от архипелага не бе печелил какъвто и да е олимпийски медал.

Никой явно не бе обяснил това на капитана Осеа Колинисау и съотборниците му.

"Господ бе предначертал аз да нося флага на страната на откриването и да взема златния медал - каза дълбоко религиозният капитан, който преди мача произнесе реч в съблекалнята на тима, от която нормален човек може да получи най-малкото проблеми със слуха, да не говорим за психиката. - Целият свят искаше Фиджи да спечели, премиерът на страната ни бе на трибуните, 900 000 души са чакали този момент от месеци у дома..."

"Когато те се разиграят е трудно някой да им се противопостави - каза Том Мичъл, капитан на Великобритания. - Загубихме, но с усмивка, защото е невероятно дори да сме на един терен с този изумителен отбор."

Фиджи е в невероятна серия от победи в надпреварите по Ръгби 7, а когато на почивката водеше с 29:0, коментаторът на BBC дори си позволи да каже, че няма смисъл да говори пред втората част и ще остави хората просто да видят магията на ръгбито.

Основна заслуга за канализирането на този суперталант, какъвто във Фиджи винаги е имало за ръгби - спортът е религия там, е на британския треньор Бен Райън. Той води тима по Ръгби 7 от 2013-а и въведе нечувани за фиджийците правила.

Дисциплина и островитяните от архипелага? Друг път... Но стана.

Никакви храни извън режима на лекаря, стриктно изготвен и направо побъркващ едрите типове, които си искаха ядене на корем. Никакви мобилни телефони в работния ден на тренировки в олимпийското село. Само обаждания вечер, след като заниманията и анализите завършат.

"Отиваме в "Макдоналдс"!", радваше се капитанът Колинисау. И добави със смях пред камерите, че е готов да убие човек за един Биг Мак. А треньорът Райън, понесен на ръце от фенове и играчи след края, запази хладнокръвие.

"Седях и гледах отбора си, играхме изумително ръгби - каза британецът. - Сега ще празнуваме, а после е време да се приберем и да се слеем с народния карнавал във Фиджи, където хората сигурно вече са по улиците. Предупредих федерацията, че напускам, още преди игрите в Рио. Ще бъда първият треньор на Фиджи по ръгби, който не е уволнен!".

Завръщането на ръгби в олимпийската програма, макар и в променения му вид на кратки мачове и формат с по 7 състезатели, се оказа огромен успех. В Бразилия, САЩ, Великобритания, Австралия, Нова Зеландия, Азия и ЮАР, някои от най-големите олимпийски тв аудитории са били най-високи имено за мачовете по този спорт.

След 1904-а ръгби бе в изгнание, но какво завръщане само направи! С титлата на Фиджи - отборът, който дори съперниците харесват.

Отборът на народа, на всички.