Ако Ливърпул играеше покер...

Първият извод е, че Юрген Клоп трябва да си купи очила с ластик за главата, за да не падат по няколко пъти на мач от лицето му.

Това в сферата на шегата.

Лудостта от неделния следобед в Лондон, от който неговият Ливърпул си тръгна с 4:3 срещу Арсенал, отговаря напълно на профила на мениджъра. Това е хеви метъл футбол, в който грешките са също толкова, колкото и гениалните изблици.

Атаките са гръмотевични, а защитата - като покрив на къща с опадали керемиди. Няма начин да не се намокриш, когато вали. А във Висшата лига "вали" във всеки мач - няма съперник, който да те остави да дишаш.

Ливърпул на Клоп е като играч на покер. Рискува всичко, залагайки на силната си ръка, без да прецени риска от това какво държат съперниците.

И - нека си кажем откровено, за неутралните това е уникално зрелище. Като наддаване, като боксов мач, като ходене по въже - някой пада през минута в нокдаун, или от въжето окончателно.

"Ръката" на покер играча Ливърпул е силна. Атакуващият потенциал е впечатляващ. Четирите гола в неделя дойдоха от ударното каре Фирмино, Коутиньо, Лалана и Мане, като трима от тях се разписаха (без Фирмино, но Коутиньо вкара два пъти).

В запас чакат Стъридж, Ориги, Ингс и Бентеке. Ливърпул игра без чист нападател на "Емиратс" и вкара четири гола! И припомни паметни мачове от последните месеци...

Каретата в ръцете на този играч изглеждат като запазена марка. От идването на Клоп в клуба, ето ви някои резултати на отбора:

Манчестър Сити - Ливърпул 1:4. Пак без чист номинален нападател в стартовите 11, Бентеке влезе 20 минути преди края.

Челси - Ливърпул 1:3, същата стартова схема.

Ливърпул - Борусия Дортмунд 4:3. Тогава на върха на атаката игра Ориги.

Ливърпул - Барселона 4:0, отново без нападател, а с карето, което наказа и Арсенал.

Отбор, който за 7-8 месеца може да вкара по 4 на Сити, Арсенал, Дортмунд и Барса, не е за подценяване, когато те напада. Лечението за него обаче е да поставиш защитата му под напрежение.

Клоп има и обективни кадрови проблеми, като всеки друг мениджър (вижте колко такива имаше Венгер в неделя). Гласеният за титуляр Лорис Кариус счупи ръката си и пази Симон Миньоле. Виновен за куп голове миналия сезон, спорен и в Лондон в първия мач, въпреки че спаси дузпа.

Липсват Мамаду Сако - вероятен титуляр, както и Джеймс Милнър, който изигра четирите последни контроли като ляв защитник и ще измести от поста губещия често ориентация на терена и притеснително агресивен на моменти Алберто Морено.

Приятната изненада е Рагнар Клаван, естонец, привлечен от Аугсбург. Непретенциозен като пари или отзвук трансфер, който може да се окаже "в десетката". Защото всеки от другите централни бранители изглежда рисков, докато Клаван излъчва спокойствие и здрав разум.

Защитата е бъркотия, няма съмнение. И няма да са редки случаите, когато тимът ще получава голове - и то повече от един - в мачове от Висшата лига. Което автоматично значи, че атаката трябва да гони кота "3" или дори "4".

Не че нападателното звено изглежда притеснено от това. Динамиката, директността и скоростта на Ливърпул е плашеща. За съперниците.

Наивността и неспособността да се защитаваш също е плашеща. За собствените фенове.

Ливърпул е луд като мениджъра си. Точно копие на Клоп.

Ще има много моменти на екстаз през сезона, ще вкара огромен брой голове, ще лети във въздуха, ще се прегръща, но... и често ще си губи очилата в хаоса, казано метафорично.