Той е cool, любимец на УЕФА и готов да оплеска всеки мач

Той е самоуверен, напет и с вид на човек, който знае, че е звездата на шоуто. Или поне така му се иска, а и вероятно в неговия си свят, това е така.

Направи требъл - нещо уникално, като свири финала за Купата на ФА, мача за титлата в Шампионската лига и дуела за трофея на Евро 2016. Може да се спори дали с някой от трите се справи добре, но е сигурно, че остана горчив привкус за всеки от двубоите.

Ще го видите в сряда, ако гледате Лудогорец и Виктория (Пилзен) в плейофа за Шампионската лига. И на стадиона, и пред телевизора, няма да пропуснете този елемент - той не седи незабелязан, каквато е целта на един силен съдия. Не - в центъра на вниманието е.

Това е Марк Клатенбърг - човекът, когото УЕФА ни пробутва като съдия №1 в Европа.

Всъщност, неговите качества отдавна са известни и не са изобщо еднозначно положителни. Човекът е оплескал толкова големи мачове, на колкото са го назначили. И - какво нещо е животът, особено футболната съдба - изведнъж от онзи, когото цяла Англия иронизира и герой на колажите и меметата в интернет, Клатенбърг се превърна в рефер №1.

За да го докаже, а и да е сигурен там, в своя си свят, в недостижимото си величие, Марк си татуира купата в Шампионската лига и логото на европейското по ръцете.

Невероятен чешит, изключително самоуверен типаж, когото футболистите трудно понасят.

През 2012-а бе първата му голяма издънка, а може да се спори дали не е най-бруталният му гаф. Тогава топ човекът на английските арбитри получи наряд за Челси - Манчестър Юнайтед, мач, който можеше да реши титлата. Домакините изоставаха на 4 т. зад Юнайтед и ги гонеха на върха.

Да доведеш английските фенове, които седят като аптекарски шишета по седалките от години, дотам да изтръгват столчетата и да ги хвърлят по терена... Клатенбърг успя. Изгони Бранислав Иванович и Фернандо Торес - доста пресилено, а после допусна с асистента си Юнайтед да вкара победно за 3:2 от метри засада.

Наказаха го да не свири 4 месеца, като след мача го разследваха и за расизъм, по обвинение на Джон Оби Микел от Челси. И този скандал утихна...

А преди него сериала "Гафовете на Клатенбърг" си е доста сериозен и дълъг.

През 2005-а пак в комбина със страничния съдия куриозно не видяха гол във вратата на Юнайтед, при който топката влезе около метър - дело на Педро Мендеш от Тотнъм. Пак го наказаха...

През 2007-а влуди Евертън, след като в дербито с Ливърпул извади жълт картон на Тони Хибърт (заслужено), а след това - консултиран от Стивън Джерард от съперника, промени решението си и изгони бранителя. А 10 минути по-късно за абсолютно същото нарушение не посмя да изгони Дирк Каут от "червените". Евертън така се възмути, че официално поиска отстраняването му и в следващите пет сезона "случайно" не му дадоха нито един мач на този отбор.

През 2008-а направо го съкратиха от работата му в групата на Елитните професионални съдии във Висшата лига. Оказа се, че фирми, в които участва, са фалирали и дължат над 60 000 лири, а - това не бе доказано подозрение - той опитва да ги избие от залози.

Разбира се, никой не може да толерира такова нещо, когато става дума за съдия, който може да променя хода на мачове и цели сезони. Уволниха го, а след 7 месеца и няколко молби от негова страна го върнаха.

Един куп дребни други прегрешения като позволения гол на Нани, след като бе свирил за нарушение срещу вратаря на Тотнъм Гомес, изобщо не си заслужават обстоен анализ.