Седемте най-добри отбора в историята на Реал (Мадрид)

РЕАЛ НА ВИСЕНТЕ ДЕЛ БОСКЕ (1999-2003)

УСПЕХИ: 2 шампионски титли, 2 КЕШ, Суперкупа на Европа, Суперкупа на Испания, Междуконтинентална купа ТРЕНЬОР: Висенте дел Боске НАЙ-ИМЕНИТИ ИГРАЧИ: Раул, Роберто Карлос, Икер Касияс, Фернандо Йеро, Луис Фиго, Зинедин Зидан, Роналдо, Фернандо Редондо, Иван Елгера, Клод Макелеле, Мичел Салгадо, Фернандо Мориентес, Стив Макманаман

ОСНОВЕН СЪСТАВ: Касияс – Салгадо, Йеро, Иван Елгера, Роберто Карлос – Макелеле, Редондо/Зидан – Фиго/Макманаман, Раул, Савио/Солари – Мориентес/Роналдо

Висенте дел Боске получава от Джон Тошак един отбор с разклатена нервна система и незавидно положение в шампионата. 

Тепърва предстои да бъдат изградени жизненоважните връзки между отделните звена и играчи на терена. Това се случва през ноември 1999 година, а на вътрешната сцена в онзи момент свирепства Депортиво (Ла Коруня).

От самото начало е ясно, че „Белия балет“ трудно ще настигне бойките галисийци в Примера, но затова пък остава шансът за добро представяне в Шампионската лига. Дел Боске слага на вратата 18-годишния Икер Касияс и напомня на играчите си, че трябва да действат като едно цяло на терена.

Фернандо Редондо, Гути и Стив Макманаман успяват да решат проблемите в центъра на терена, а нападателите Раул и Фернандо Мориентес започват да вкарват със страховито темпо, подпомагани от дъжд на вятър от темерута Никола Анелка.

В Европа Реал претърпява две тежки загуби от Байерн (Мюнхен) във втората групова фаза (2:4 и 1:4), но макар и с отрицателна голова разлика успява да се промъкне до четвъртфиналите. Там „Белия балет“ сензационно отстранява Манчестър Юнайтед с паметен успех 3:2 на „Олд Трафорд“, а после отново се изправя срещу Байерн.

Този път всичко се развива по коренно различен начин и мадридчани печелят първия мач с 2:0. На реванша пък един от изключително редките голове на Анелка с белия екип се оказва безценен – 1:2 и Реал стигна финала.

Това е първият случай в историята, когато в спор за КЕШ се изправят два тима от една и съща страна.

Валенсия на Ектор Купер обаче се оказва неспособна да пребори напрежението и Реал постига класически успех с попаденията на Мориентес, Макманаман и Раул. В Примера обаче мадридчани завършват чак на пето място.

През лятото на 2000 година за президент на „Кралския клуб“ е избран Флорентино Перес, който се прочува с невероятния трансфер на Луис Фиго от Барселона. Дел Боске е принуден да промени постройката в средата на терена (Редондо преминава в Милан), но за целта му помага много привлеченият от Селта Клод Макелеле.

Този път Реал става шампион на Испания, но в Европа не успява да излъже за втора поредна година Байерн и отпада на полуфинала.

Перес поднася поредната си трансферна бомба и довежда на „Сантяго Бернабеу“ Зинедин Зидан. Дел Боске поверява на Зизу диригентската палка, а гърба му пази вездесъщият Макелеле.

Докато френският плеймейкър търси себе си, Реал изтървава юздите в Примера и приключва сезона на трето място. Затова пък „Белия балет“ постига нов триумф в Шампионската лига. На Полуфинала Зизу и компания с лекота отвяват Барселона, а на финала французинът отбелязва един от най-красивите голове в историята. Така Байер (Леверкузен) е победен с 2:1.

Дон Флорентино продължава да изповядва политиката си „Зидани и Павони“ (тоест световни звезди и възпитаници на клубната школа) и привлича новоизпечения световен първенец Роналдо. 

Дел Боске пуска Феномена в дует с Раул и Реал отново печели титлата.

В Шампионската лига обаче на полуфинала Ювентус се оказва непреодолимо препятствие.

В крайна сметка клубният бос Перес решава, че нефотогеничният и старомоден Дел Боске не пасва на имиджа на Реал и прогонва треньора, донесъл толкова трофеи на мадридчани.

На всичкото отгоре Макелеле също е продаден, а с това блестящата първа „галактическа“ ера на „белите“ приключва. Четири дълги безславни и болезнени сезона предстоят на Реал.

ПЕТОРКАТА НА ЯСТРЕБА – 1984-1990

УСПЕХИ: 5 шампионски титли, 2 Купи на УЕФА, Купа на краля , 2 Суперкупи на Испания ТРЕНЬОРИ: Амансио, Луис Моловни, Лео Беенхакер, Джон Тошак НАЙ-ИМЕНИТИ ИГРАЧИ: Емилио Бутрагеньо, Мигел Мичел, Мартин Васкес, Мануел Санчис, Хорхе Валдано, Хуанито, Уго Санчес, Антонио Камачо

ОСНОВЕН СЪСТАВ: Буйо – Чендо, Мануел Санчис, Камачо, Солана – Мартин Васкес/Шустер, Гайего/Гордийо – Мичел, Валдано/Хуанито – Бутрагеньо, Уго Санчес

През 80-те години петима възпитаници на школата на Реал предизвикват истинска сензация в испанския и европейския футбол.

През 1983 в основния състав на мадридчани се появяват Емилио Бутрагеньо, Мартин Васкес, Мануел Санчис и Мигел Пардеса, а година по-късно към тях се присъединява и Мигел Гонсалес-Мичел. Журналистите ги кръщават „Петорката на Ястреба“ (по прякора на Бутрагеньо).

През 1984 г. Амансио, който преди това води втория отбор на клуба, поема представителния тим от ръцете на Ди Стефано.

Санчис вече отдавна се е превърнал в основен централен защитник, а Мартин Васкес става джокер, който често влиза като резерва. Младежите се справят прилично, но им върви повече в Купата на УЕФА, отколкото в шампионата.

Скоро Амансио е уволнен за слаби резултати в първенството и мястото му заема споменатият вече по-горе Луис Моловни. Той приключва започнатото от предшественика си и носи на „Кралския клуб“ първа Купа на УЕФА в историята му.

През лятото пък „Белия балет“ привлича мексиканеца Уго Санчес от градския противник Атлетико и настават златни времена за „Кралския клуб“.

Моловни този път прави дубъл: титла и Купа на УЕФА.

През 1986 г. треньор става Лео Беенхакер. И под негово ръководство триото Валдано-Санчес-Бутрагеньо е неудържимо.

Клубът печели две нови шампионски титли, но и двата пъти отпада от КЕШ на полуфинала. През 1989 г. отборът на Беенхакер отново е без конкуренция в Испания – титла и Купа.

Този път обаче на полуфинала в Европа съперник е Милан на Ариго Саки и Реал претърпява истинска катастрофа.

След равенството 1:1 на „Бернабеу“, следва нечуван позор в Милано – 0:5. Холандският треньор няма как да се задържи на скамейката след подобно срамно петно.

Идва ред на Джон Тошак.

И той извежда мадридчани до триумф в първенството, но в турнира за КЕШ „Кралския клуб“ среща Милан рано-рано и отпада, макар и с минимален резултат (1:2 от двата мача).

Пардеса си е тръгнал още през 1987 г., а след края на сезона Мартин Васкес също напуска, за да премине в Торино. От „петорката на Ястреба“ остават само спомените и множеството трофеи в клубната витрина.

ЛЕГЕНДАРНИЯТ РЕАЛ ОТ 50-ТЕ (1953 – 1960)

УСПЕХИ: 4 шампионски титли, 5 КЕШ ТРЕНЬОРИ: Енрике Фернандес, Хосе Виялонга, Луис Карния, Мануел Солич, Мигел Муньос НАЙ-ИМЕНИТИ ИГРАЧИ: Алфредо ди Стефано, Франсиско Хенто, Ференц Пушкаш, Раймон Копа, Ектор Риал, Хосе Сантамария

ОСНОВЕН СЪСТАВ: Алонсо/Домингес – Маркитос, Сантамария/Наваро, Лесмес – Олсен, Сарага – Риал/Матеос, Муньос/Копа, Хенто – Пушкаш – Ди Стефано

Лятото на 1953 година е решаващо за цялата история на Реал (Мадрид).

Именно тогава президентът Бернабеу успява да привлече Алфредо ди Стефано след конфликт с Барселона, която първа купува правата на аржентинеца и да доведе Пако Хенто. Двамата веднага се адаптират в Мадрид и носят титла на Реал. При това „Русата стрела“ става топ реализатор с 27 попадения.

В хода на следващия сезон треньорът Енрике Фернандес е сменен от Хосе Виялонга, при когото играта на „белите“ става още по-ярка. Хенто, Риал и Ди Стефано буквално разкъсват съперниците на парчета. Реал пак е шампион с рекорден резултат. Испанският клубен футбол става твърде скучен.

Докато на Пиренеите обмислят как да сложат юзди на „Кралския клуб“, европейските футболни чиновници изобретяват нов турнир – Купата на европейските шампиони.

Максималистът Бернабеу веднага прави прозрачен намек на треньора Виялонга – не би било зле Реал да спечели този трофей.

В крайна сметка мадридчани го правят, като отстраняват Сервет (Женева), Партизан (Белград) и Милан, а на финала драматично надвиват френския Реймс.

В шампионата „Белия балет“ остава едва трети, но това едва ли е от голямо значение. Още повече, че на следващия сезон Реал печели и титлата, и КЕШ, и Латинската купа.

Към Ди Стефано, Хенто и компания междувременно се е присъединил и Раймон Копа, привлечен от Реймс.

Все пак мадридчани правят нова треньорска смяна – начело на тима застава Луис Карния. Победите не секват.

Шампионската титла е факт, а във финала за КЕШ е победен Милан. На всичкото отгоре Реал привлича поредната си перла – Ференц Пушкаш.

С неповторимия унгарец нападението на „Белия балет“ става неприлично страховито.

В Европа всички капитулират пред чудовищната мощ на „Кралския клуб“, но в първенството Барселона някак успява да се промъкне до първото място. Същото става и година по-късно, когато Реал е воден първо от Мануел Солич, а после от Мигел Муньос. Мадридчани отново остават втори в шампионата, но затова пък КЕШ е тяхна за пети пореден път.

Именно легендарният отбор от 50-те години превръща Реал в един от най-знаменитите клубове в света, а имената на Ди Стефано и Пушкаш до ден-днешен будят почит дори сред феновете, нямали късмета да видят играта им с очите си.