Нощта, в която Моуриньо победи смъртта

Ако гледате някое интервю на Жозе Моуриньо, обърнете внимание на близките планове. Лицето му излъчва сигурност, но има няколко "предателя" - белези по челото, които едва се забелязват.

Те напомнят за това, че животът е по-силен от нас и Специалния не желае да ги премахва чрез методите на модерната хирургия.

Това е история, която няма да намерите в автобиографията на Моуриньо. Разказвал я е само веднъж в публичното пространство, и то без особена охота.

Но се е поучил от нея, след като е надхитрил смъртта по желание на живота.

Лятото на 1996-а, в една юнска сутрин Жозе и Боби Робсън подписват договорите си да водят Барселона. Срещата им с ръководителите на каталунския клуб е в мадридски хотел, всичко е уреден от вечерта и на кафе се оформят формалностите.

Жозе и сър Боби, покойник вече, решават веднага да поемат към дома. Нямат повече работа в Мадрид. Представянето им в Барселона е чак след седмица.

Жозе пали скромното "Сузуки Витара", с което са дошли от Лисабон и поемат към португалската столица.

Със спирания по пътя за обяд и кафе, пристигат вечерта, а англичанинът се обръща към своя асистент: "Остани да спиш в дома ми, ще вечеряме със семейството и ще тръгнеш на сутринта към Сетубал".

Там е домът на Жозе, а този град е на около 50 км от Лисабон. Боби Робсън вижда, че Моуриньо е уморен от шофирането и жегата, не иска да го пусне да пътува още по нощите.

Но младият Жозе не иска и да чуе - у дома го чака бременната му съпруга Матилде, която е на няколко седмици от раждането на първото им дете.

В 5,30 ч сутринта Матилде буди съседа в Сетубал - журналиста Еладио Парамес, семеен приятел от години. Той я закарва в болницата в Лисабон, откъдето са се обадили, че е приет Жозе.

Когато пристигат часове по-късно, Моуриньо вече е в съзнание.

Само на няколко километра от Сетубал треньорът заспива на волана, уморен от дългия маратон шофиране. Удря автомобила отпреди и излита от пътя. "Сузуки"-то е в неузнаваемо състояние, разбито, превъртяло се три пъти през тавана си.

Жозе е с големи отворени рани по главата, извадено рамо и дребни наранявания по тялото. Бил е в безсъзнание няколко минути, но за щастие линейката бързо го е взела и е транспортиран веднага в болница, чак в Лисабон.

"Невероятен късметлия", са първите думи на лекаря към съпругата и Еладио, когато влизат в клиниката.

"Белезите на челото ми са от онази нощ - каза Жозе в единствения случай, в който проговори за това. - Сър Боби ми каза да остана да преспя, но не го послушах. Чудо е, че съм жив. Господ реши да е така, невероятен късмет. От онзи ден насам винаги, когато усетя дори лека умора зад волана, спирам веднага. Отивам за кафе, настанявам се в хотел или избирам друг начин да продължа.".

Моуриньо оцелява в онази нощ, а седмица по-късно вече е помощник-треньор на Барселона, откъдето тръгва пътят му в големия футбол. А само дни по-рано, в онази лятна нощ на 1996-а, всичко можеше да е различно.

Играта днес можеше да е лишена от човека, който нахлу в нея на пета скорост, помете трофеи и традиции, нарече себе си Специалния и намери място в залата на славата.