Романтичната нощ, в която Берлускони се влюби в Гулит

Берлускони не е свикнал да му казват "не", говори лично с играча и му обяснява, че ще счупи световния рекорд за трансферна сума, ако трябва. Но ще го вземе в Милан.

Човекът с реге прическата отказва.

Делегацията на Милан се прибира мрачна, знаейки, че Гулит се е врекъл на Барса. Бизнес инстинктът на италианците го подсказва.

Но не - неуморимият тъмнокож холандец продължава да играе за ПСВ. През февруари Берлускони отива пак лично, за да говори с него. Брайда носи готови документи за подпис (тогава няма трансферни прозорци).

Гулит вече е съгласен. Всичко е уредено, а Милан се хвали - с 18 милиона гулдена, платени за "лалето", рекордът е счупен. Но ще се чака края на сезона, в който ПСВ с аса си отново вдига титлата на Холандия.

През лятото на 1987-а Рууд заиграва в червено и черно, а Берлускони е щастлив. Любовта му към този играч остава несподелена близо година, но си струва чакането.

Гулит носи първо скудето от 9 години на Милан, после печели още три титли, два пъти става европейски и два пъти световен клубен шампион с отбора на Ариго Саки. В края на първата си година в Милано - 1987-а, взима и "Златната топка". Берлускони не се е излъгал...

Неговото любимо момче има статут в клуба, на който не се радва нито един друг от играчите.

Само на него се позволява да пътува редовно до родината си, дори между мачовете. Страда от носталгия по Холандия и трудно се адаптира към живота в Италия. По Коледа записва музикален сингъл с Румениге, Роси, Платини и Марадона - играчи на големите съперници в първенството.

Той пуска музиката в съблекалнята от огромния си касетофон, той е тарторът на отбора, голямата любов на Берлускони. За 6 години с него и останалите две "лалета" - Ван Бастен и Рийкард, със защитата от стомана, Милан се изкачва на върха на европейската футболна пирамида.

Всичко започва в онази топла нощ на 20 август 1986-а, когато Силвио за първи път вижда "агресорът, който е и балерина".

На това му казват "любов от пръв поглед".