Жаклинизация: Съвместим ли е „Списъкът на Шиндлер“ с гимнастиката

Името на Жаклин Михайлов не се нуждае от специални прикачени обяснения - чели сте анализите и коментарите, в които винаги има твърда позиция и лично мнение. Авторът прие да ги изразява и пред аудиторията на Sportinglife.bg, а рубриката с неговите текстове носи името ЖАКЛИНИЗАЦИЯ.

Не е случайно - мнението и позицията му са силно подчертани и на две не стават.

Българската художествена гимнастика отново прослави България, но не само заради бронзовия медал на ансамбъла от Олимпиада в Рио.

Един друг детайл от представянето на гимнастичките се оказа достоен да предизвика вниманието на най-голямата американска телевизия в нейното най-гледано „Късно шоу“ с водещ легендарния Стивън Колбер.

България никога не е попадала в калейдоскопичните, публицистични анализи на Колбер, който заедно с Джон Стюарт е смятан за най-влиятелния журналист в Щатите за последните 10 години.

На какво обърна внимание шоуто на Колбер?

На изпълнението на българската гимнастичка Невяна Владинова, която изигра едно от съчетанията си по знаменитата музика на Джон Уилямс от „Списъкът на Шиндлер“. Съчетанието бе разкошно, адски въздействащо, просълзяващо дори. Но Колбер и неговата публика приеха едва ли не като кощунство симбиозата между спорт и Холокоста.

Аз също гледах изпълнението на Неви и бях очарован от идеята на нейния екип да се спре точно на такъв музикален съпровод. Дори бях приятно изненадан, защото общо вариациите в художествената гимнастика не са безкрайни.

Подходът определено е оригинален, но ето, че има и друга гледна точка към нещата, при това изразена не от някакъв си Жаклин Михайлов, а от самия Стивън Колбер, който е гуру на прогресивната част на Америка.

Двамата с неговия приятел Джон Стюарт са демократи и ще имат основна заслуга за предстоящата сигурна победа на Хилари Клинтън. В своите предавания със сарказъм, язвителност и снизходителност, те размазват Доналд Тръмп, човекът "с лисица на главата вместо коса". Това тръгна именно от техните предавания.

Въпросът за съвместимостта обаче остава. Дали всяко музикално произведение може да се пригоди към спортно изпълнение.

Защото утре ако се използва музика от „Пианистът“ на Полански също ще се появи негативна реакция.

Сложни са нещата в живота, но едно е сигурно- на никой в България не му е минало през главата, че може да се създаде проблем между „Списъкът на Шиндлер“ с неговия страдалчески героизъм и едно изпълнение от три минути в гимнастиката.

Труден казус, над който заслужава да се замислим.

Явно нещата в живота не са толкова прости колкото привидно изглеждат.