Новият национален отбор: Има ли надежда?

Проблемите са очевидни - едва четирима (двамата от Лудогорец, Александров от Легия и Миланов от ЦСКА-Москва) са играчите с марка "Шампионска лига".

Твърде малко. Да не говорим, че нито крилото, нито халфът на руския тим, са безспорни титуляри в отборите си.

И това важи не само за тях от легионерите ни.

Казано по-конкретно: Чочев остана резерва в първия мач на Палермо в Серия А, а Тонев не бе в групата на Кротоне. Миланов е играл общо 111 минути все като резерва за 4 мача в Русия (по-малко от 30 средно на мач), а Александров записа три от шестте двубоя на Легия в шампионата от стартовите 11.

Ивелин Попов е титуляр в Спартак Москва, вкара и един гол за сезона. Димитър Рангелов също започна в Коняспор в първия рунд в Турция и игра 83 минути.

Проблемът, който се очертава основен вече години наред, а и се задълбочава, може да бъде формулиран така:

Малко играчи в топ първенства, не в топ отбори (Миланов и Попов са изключенията, донякъде Александров), които освен това и не играят редовно в общия случай. Когато насреща имаш Франция, Холандия и Швеция, това е проблем.

Особено при формата на квалификациите, в които за финалите се класира само победителят в групата, а 8 от 9-те най-добри втори отбора отиват на бараж. Това значи, че за да имаме шанс поне за плейоф, трябва да сме пред два от трите "кита" в басейна ни - французи, шведи и холандци.

При резултатите от последните два квалификационни цикъла, оптимизмът е направо почти невъзможен. Записали сме 6 победи в 20 мача в световните и европейски квалификации за Мондиал 2014 и Евро 2016. Те са над Малта (3), Азербайджан (2) и Армения.

Останалото са 8 загуби и 6 ремита, като сред равенствата е и това с Малта, а пораженията включват съперници като Армения и Норвегия (2 пъти).

При тази статистика, да се надяваме на класиране за първенството в Русия изглежда доста нереалистично. Май ще е чудо.

Защото чистата математика подсказва, че за едно от първите две места ще ни трябват към 20 точки и то, ако приемем, че Франция например изпъкне като абсолютен лидер и бие всички по два пъти. Холандия и Швеция на практика трудно ще изпуснат точки срещу Беларус и Люксембург (а те са си 12 общо), което не може да се каже за нашия тим.

Разбира се, обичайните клишета гласят "футбол е, топка е", "излизаме 11 на 11, можем да бием всеки" и "ще дадем най-доброто от себе си" - ще ги чуем отново и отново, преди и по време на квалификационната битка.

Надяваме се искрено националният отбор да ни опровергае, но реалностите са такива, че не можем да чакаме чудеса.

Просто в съвременния футбол логиката не им позволява да се случват често.