Най-великият нападател, който не можеше да играе футбол
Карлуш Кайзер лъга десетилетие цяла Южна Америка, че е страхотен голаджия. И му вярваха
Той имаше всичко, което може да има една бразилска футболна звезда. Договори с най-големите клубове, пари, слава и много момичета. Всъщност, липсваше му само една от характеристиките на типичния идол от бразилската футболна каста - нямаше качества да играе футбол.
Със сигурност това е най-великата история за футболна измама за всички времена в играта. Това е историята на Карлуш Енрике Рапосо, наричан - тоест нарекъл сам себе си - Кайзер.
Не я знаете? Ето ви я тогава - и не се смейте, защото това наистина се е случило. Знаем, че във времената на интернет, twitter и всичко останало, което знае всичко за всичко, това е невъзможно да стане. Но невинаги времената са били такива, нали?
В юношеските си години Карлуш Енрике има дарба, играе в Ботафого още от 10-годишен, после и в академията на Фламенго. Но е очевидно, че не е от най-големите таланти.
Все пак през 1979-а, когато е на 16, подписва първия си професионален договор. След проби го харесва мексиканският Пуебла, голям отбор в страната. Грандът обаче бързо го отхвърля, без да му даде шанс в нито един официален мач.
Изиграва две-три контроли и тренира около 3 месеца с тима. Просто не става за първия отбор.
Кайзер обаче не се отказва. Кариерата на професионален играч е твърде изкушаваща.
"Като всеки друг във футбола в Бразилия, аз идвах от много бедно семейство - разказва Карлуш в интервю за "О`Глобо" през 2011-а. - Знаех си, че най-лесният начин да изкарам пари и да си осигуря добър живот, е футболът."
След като качествата не са достатъчно добри, идва артистизмът. Кайзер създава план в главата си - как да продава добре своята история, своя филм, на клубовете.
Тогава системи за скаутинг, дигитални бази със статистики или богати видеоматериали липсват в играта, особено в Южна Америка. Гледат те, ако си добър, започваш да играеш.
И нещата започват да се подреждат. По това време Карлуш е симпатяга с дълги къдрави коси - модата на бразилските футболни идоли, сприятелява се в дискотека в Рио с Ренато Гаучо и Карлос Алберто Торес, тогава звезди.
Физически изглежда внушително и те го препоръчват на Ботафого, а той прави уговорката, че му трябва време да влезе във форма.
Нататък кариерата му минава по един и същ сценарий - договори за по 3-6 месеца, като в първите два "си връща формата", но си прибира заплатата. Като дойде време да покаже какво наистина може, се хваща за мускул, сухожилие, ахилес, бедро... Контузия.
Още месец-два (пак припомняме - тогава няма модерните технологии за изследвания) в отбора, контрактът изтича...
0 коментара