ФК "Фидел" - как Куба заигра в четвърта Бундеслига

Кога за последен път сте чували или чели новина за кубински футбол?

И колко имена на играчи от Хавана или друг град на острова можете да изброите. Помислете добре. Отговорът със сигурност е някъде между нула и николко.

Не се притеснявайте, не сте "боси" във футболните познания. Просто кубинският футбол е всичко на всичко една абсолютно аматьорска и трогателно зле организирана квартална лига, плюс национален отбор, който играе по 1-2 мача в квалификации за световно първенство, преди да бъде елиминиран от първия сериозен съперник.

Понякога се появява и на "Голд Къп", където отнася по някой разгром от Мексико, Щатите или Коста Рика и... това е.

Ето, да вземем за пример предстоящият Мондиал 2018. Европейските отбори, включително България, още не са се събрали на първи лагер преди дебютните си мачове, а кубинците вече са отпаднали. Би ги Кюрасао с треньор Патрик Клуйверт.

Всъщност, единственото им класиране за световно не е класиране - поканени са и играят през 1938-а, като дори бият Румъния с 2:1! Другият им резултат на турнира? Не искате да знаете... 0:8 от Швеция.

Та отборът, наричан Los Leones del Caribe (Карибските лъвове) не е с особено впечатляваща футболна визитка.

Около 1994-а обаче нещата започнаха да се променят, след като популярността на играта нарасна неимоверно в Куба. Световното в САЩ допринесе за това, мачовете се предаваха директно. Но въпреки всичко националният не вървеше - не мърдаше над 100-о място в ранглистата, като най-предното му класиране бе 107-ми.

Нещо трябваше да се направи. Аматьорските мачове на игрища почти без трева, без мрежи на вратите и трибуни край терена, нямаше как да родят Ромарио и Батистута. Помощ отникъде взорът не видеше...

В същото време един малък и неособено успешен германски футболен клуб си оставаше все така незначително малък и още повече символизиращ липсата на всякакви постижения. А Бонер Шпорт Клуб, както се казва, си беше от столицата на старата ФРГ - Бон, недалеч от белгийската граница.

Но за 98 години история на футбола в града, едва два сезона бяха минали във Втора бундеслига. Останалото бяха периоди в трета, четвърта или пета дивизия, малко фенове, липса на всякаква стратегия и амбиция.

Освен това клубът имаше и лоша репутация за неща, правени извън нормите, за които му бе отнет професионалния лиценз през 1977-а.

Та през 1998-а Бонер беше в четвърта лига, а президентът му Ханс-Роберт Виол попадна случайно на една касетка със запис от мача

Бразилия - Куба, игран около година по-рано. Бразилците, настоящи световни шампиони от 1994-а, спечелиха мача с 2:0, но Виол се впечатли от атлетичните и непримирими типове срещу тях - аматьори, но изключително добре сложени и с нелоша техника. И си помисли...

"Шефът предложи да вземем двама-трима от техните най-добри играчи - разказва треньорът тогава Райнер Томас. - Аматьорски клуб бяхме, казахме си - защо да не опитаме."

Нататък нещата тръгнаха вече в познат за света сценарий. Виол се свърза с кубинската федерация и предлага да вземе няколко играчи. Те остават с аматьорски статут, няма проблем.

Кубинците отказаха, защото не искат да разделят футболистите едни от други в и без това едва скалъпения тим. Искаха дълги лагери, в които всички 20 играчи да са заедно и да се сработят.

Тогава Виол излиза с второ предложение: Ще ги вземем всичките!

Невероятно, но факт. Чува в отговор благословията на федерацията, допитала се лично до Фидел Кастро.

"Те нямаха никаква инфраструктура и организация - разказва Виол, който отива за преговорите до Куба. - Имаха няколко треньори, малко екипировка, една първа лига на ниско ниво и под нея - квартални мачове, продължаващи в нещо като първенства за около четири месеца. В останалото време футболистите не се занимаваха с футбол."