Най-странните места за футбол по света

А как се пълни 6-хиляден стадион в рибарско селце, което официално наброява 823-ма жители (питайте google, wikipedia и който си поискате човек от Фарьорските острови)?

Ами...

Брайън Кер, северноирландец който води националния тим на Фарьорските острови, разказва така:

"Когато гостите пътуваха към стадион "Свенгаскардж", те се чудеха - къде, по дяволите, отиваме! Пътят минава по тесни просеки в скали, мостчета, тунели... Наоколо няма нищо. Нищо. За да стигнеш до рибарското село Тьофтир, където вятърът бръсне по-остро от ножче на "Жилет". Като гледате снимки на това място, сигурно ахвате с възхита. Но елате да играете там!".

Тьофтир е с население от 823 жители, а под него е стадионът. Невероятно място, като от Северно море идва такъв вятър, че гостите не знаят къде са.

Стигането от столицата Торшавн е само за около час и половина, но пътуването с автобус се струва на съперниците като цяла вечност в подтискащия пейзаж на северните острови.

За съжаление от тази година националите на Фарьорските острови се преместиха на новия национален стадион в Торшавн, но... романтиката и носталгията по "Свенгаскардж" на зъбера над морето остава.

Далеч по-изящно и безопасно за гостите място е стадион "Отмар Хицфелд" в швейцарските Алпи.

Само за топката мястото не е сигурно, защото често се търкаля някъде надолу...

На близо 2000 м над морското равнище в селцето Гшпон се намира един от най-странните футболни терени в света. Носи претенциозното име на големия треньор, но всъщност е спорно дали това въобще е стадион.

И все пак - красота, нали!

Неудобствата идват от въздуха, изкуствената настилка (как се поддържа иначе трева в такива условия) и това, че не бива да биеш твърде силно към едната врата, защото ако я прехвърлиш...

Съвсем други проблеми имат в Марина Бей, Сингапур. Там стадионът е направо произведение на изкуството, но топките често отплават.

Нито един отбор не играе постоянно тук, но миналата година на този терен се състоя финалът за купата на Сингапур.

Преди това нито веднъж официален професионален двубой не бе игран върху този потон, който си плава в морето и е свързан единствено с три бетонни мостчета, които водят до улицата и трибуните.

А те не са никак малки, събират поне 18 хиляди, като могат да се добавят и допълнителни конструкции.

Може да се каже обаче, че този стадион е построен по-скоро като част от цялата футуристична гледка на Марина Бей, а не за да бъде използван за футболни цели.

Аматьорски отбори често си правят мачлета там, като наемът е доста солен, но... пък кефът от това да играеш футбол насред морето сигурно е огромен.