Спри, не си отивай, Валери!

Валери Божинов изглежда се разделя с Партизан, което може да се окаже най-голямата грешка в кариерата му, изтъкана от неверни решения. Нападателят, който през февруари навърши 30 години, написа в instagram, че благодари за подкрепата на навиячите и ги обича. Звучи си като "сбогом".

Реакциите отдолу са красноречиви - феновете също го обичат, защото той е головата им надежда. За сезон и малко в Партизан има вече 22 гола (в 31 мача като титуляр и 7 като резерва), което си е отличен показател.

"Не си отивай, брате, само ти можеш да вкарваш голове в този отбор", пише един от сръбските фенове под публикацията на Валери в социалната мрежа.

Самият Божинов, ако наистина търси трансфер, трябва да премисли добре.

На 30 години кариерата му изглежда към заник, а сякаш пред очите ни е онова дете-чудо, което на 15 дебютира в Серия А и бе сочено за един от мегаталантите на Европа.

Истината е, че тази кариера не се разви и на 30% от потенциала на футболиста Божинов, за което има много фактори - започваме от тежката контузия в Манчестър Сити, където се очакваше да се превърне в звезда, през лайфстайла, който го погълна и промени в родината, до манталитета и начина на мислене...

Божинов обаче е възроден и за първи път в кариерата си играе на ниво, вкарва редовно и е любимец на феновете без втори план. Защото често му се случваше да го посрещат с любов, но бързо да го разлюбват.

22-та му гола за Партизан са топ постижение във вече близо 15-годишната му кариера.

Има 20 гола за Лече в двата си периода там (само 15 са в Серия А от над 70 мача), по 11 попадения за Парма и Фиорентина, 8 за Левски, 7 за Ювентус в Серия В, 6 за Тернана пак във втора лига, 4 за Виченца, 3 за Спортинг, по едно за Верона и Сити.

В добавка - вкарал е едва 6 пъти за България, като само един гол е в официален мач (3:0 над Словения преди 10 години).

Любопитно, в момента Валери има точно 100 гола в кариерата си.

За около 300 мача и 15 години. Това говори, че първо играе не повече от 20-ина двубоя на сезон средно, а и вкарва по по-малко от 10 попадения. Пак с обективните добавки, че имаше контузии, които го вадиха от игра за дълги месеци.

Но и с тях е очевидно - най-продуктивният му период е в Партизан, откъдето не бива да си тръгва. Защото не се знае как отново ще го завърти футболът. В него има един закон - камъкът си тежи на мястото и адаптацията невинаги е лесна, ако не си някой от топ, топ играчите в света.

Друг куриоз - в най-добрите месеци от кариерата си, Божинов не е в националния отбор. Викаха го, когато бе резерва на тимове в Серия В, но не и днес, когато в първите си пет мача като титуляр за сезона вкара 4 пъти.

Без да се обижда селекционерът Петев, както и нападателите, които е повикал, но това е меко казано смущаващо.

Вечно непримиримият и борбен Димитър Рангелов е вкарал 4 гола в 22 титулярни мача за Коняспор миналия сезон, а този е 0 от 2. Ивелин Попов също не е в стихията си като голаджия, а Марселиньо е десетка, асистент, креативна сила, но не и човекът, който да поразява вратата редовно. Повиканият в последния момент Георги Божилов има приличната статистика от 2 гола в 8 мача този сезон за Берое, но... за целия минал пак е вкарал толкова.

При това положение, спорно е дали Божинов не бе подходящ избор.

В момента той вероятно има други важни решения да взима.

И трябва да е внимателен - напускането на Белград може да се окаже последната му голяма грешка.