Саки - Великият Господин Никой
От трета лига до лидер на отбора, който покори Европа
Той се появи във футбола като продавач на обувки. Тръгна си от играта като легенда.
Каза някои от великите фрази в историята на калчото, занесе в родния си Фусиняно най-жадуваните медали във футбола, и накара треньорите по света да мечтаят, че всичко е възможно - и като постижения в кариерата, и като реализация на иновативните им таланти.
С две думи - човекът остави наследство. И то такова, с което малцина треньори могат да се похвалят.
Ариго Саки. Маестрото, появил се отникъде, направил фурори в медиите си с коментари на ръба на расизма, в скандали с шефовете му, както и тези на италианския футбол, но и със създаването на най-силния отбор в новата история на Апенините, а и вероятно - в Европа.
Саки стисна ръката на Силвио Берлускони през 1987-а и пое Милан, без преди това да е водил нито един отбор в Серия А. Изумително за модерния футбол, ако се замислите.
За Ариго всичко започва обаче в родния Фусиняно, където като тийнейджър гледа Хонвед и Унгария, водени от великите Пушкаш, Кочиш и Божик. Тяхната енергия и динамика контрастират ярко с тромавата игра на италианските отбори по онова време. Тяхната психика, характерът им, това впечатлява най-много Саки.
После студентът и начинаещ във футбола Ариго е пленен от Реал Мадрид през 50-те. Страхотен оркестър. Тогава в главата му започва да се прокрадва мисълта как италианския футбол може да бъде трансформиран с висока преса, бързи контраатаки и индивидуални качества на бранителите, които да са железни - и като психика, и като позициониране, и физика.
Тази мисъл се превръща в реалност години по-късно.
По онова врема Саки играе в местния тим, продава обувки, за да се изхранва, и мечтае. Чак в края на 70-те се замисля за кариера в треньорството, като работа. Неговите идеи са радикални за времето си.
Саки вярва, че пресирането на съперника е възможно и при схема 4-4-2, което до този момент е считано за кощунствено. Но при бързо преливане и запълване на всяка зона с подсигуряващ човек - защо не?
Ключовата роля е на крайните бранители, които винаги запълват "свободното квадратче", оставено от тръгнал в атака полузащитник. Така тимът ти контролира играта. Това е твърде много информация за Белария, където Саки става треньор за първи път и работи 2 сезона.
В Барака Луго зоновото покритие, високо темпо, пресата дават резултати. Ариго нарича този период - "училището". Тогава е на 26 години и работи с играчи, които са по-възрастни от него. "Вратарят ми бе на 29, а централният нападател - на 32. Трябваше някак да ги спечеля."
Дълги години трябват в консервативния тогава свят на италианския футбол, за да бъде убеден някой топ клуб, че човек без на практика никакъв опит като играч, може да има достатъчно умения да е треньор.
На 36 г. обаче Саки получава вниманието на Парма, който тогава е в Серия С1. Там виждат в него вдъхновението. И човекът, който може да ги върне в елита.
Ариго поема предизвикателството и се хвърля с главата напред.
Това е последната стъпка в изграждането му като наставник. Парма му дава шанс да усъвършенства вижданията си и философията за играта. За първи път на тренировъчното игрище има състезатели със сравнително добри качества.
Първата дума, която те чуват е "универсалност". Саки иска играчи, които да се чустват комфортно в няколко позиции и зони на терена.
Досега го е правил в Римини и при юношите на Фиорентина, където е искал от футболистите да "бъдат завършени, да знаят да играят навсякъде".
0 коментара