Алонсо: Съжалявам само, че не спечелих титлата с Ливърпул

"Тук съм, мейт", показва се Чаби Алонсо от портала на базата на Байерн, използвайки типично обръщение за "приятел, свой човек" на англичаните, особено разпространено сред хората от град Ливърпул.

Престоят му в Англия безспорно е оставил голяма следа, както се оказва и нататък в разговора за "Guardian".

Алонсо е един от малцината, които могат да се похвалят, че са играли за четиримата треньори, спечелили през този век 8 трофея в Шампионската лига - Рафаел Бенитес, Жозе Моуриньо, Карло Анчелоти и Пеп Гуардиола. И при всеки от тези гиганти на играта, Чаби винаги е титуляр и опорна точка в средата на терена.

"Ако спечелиш в центъра на игрището, вероятно ще спечелиш и мача - започва баскът. И продължава. - Но това не става само с играчите от халфовата линия. Просто трябва да доминираш в тази зона, да имаш контрол над нея с целия си отбор. Тогава имаш добър шанс да победиш."

Колко задачи му се е налагало да изпълнява в различните периоди и отбори? В Ливърпул Бенитес го постави до Стивън Джерард, малко зад него и с мисията да захранва капитана с топката.

В Реал Роналдо бе мишената, но той бе още по-далеч напред.

В Байерн Пеп завъртя играта около него и го нарече "фунията" - този, през когото се процежда всичко.

Да, но Алонсо не е просто допълнение към някой като Джерард или Роналдо. В Ливърпул той вкара знаменити голове, като двата от центъра срещу Лутън и Нюкасъл.

"Да, да, да! Помня, страхотно. Но реално няма риск в тези изпълнения - усмихва се баскът. - И да не бях вкарал, нищо не се случва, никой на очаква гол от тези удари. Само вратарят изглежда глупаво, ако стане попадение.

Аз не правя неща, които правят мен да изглеждам така на терена. Те са рисковани - за мен и отбора. Колко пъти сте ме виждали да дриблирам сред съперници или да нахлувам в наказателното поле с топката? Не е моята игра, не е моето."

А каква е твоята игра, маестро?

"За нея са нужни играчи около мен, които да са по-добри от мен. Аз съм постоянен, не правя по едно невероятно изпълнение на мач.

Трябва да имам топката и да я давам на тези, които могат да правят разликата. Да завършат. Аз знам силните и слабите си страни. И задължението ми на игрището е да направя играта максимално изчистена от рискове."

Алонсо има мнение за повечето неща във футбола, като технически характеристики и елементи. Агресията?

"Да, може да си агресивен в единоборствата, но може и да подаваш "агресивно". Въпреки, че аз предпочитам думата "авторитетно" за пасове. Подаването на топката е изкуство. Шпагатите са деструктивен елемент и не го виждам като някакво голямо качество на един играч, то е предизвикано от креативна дейност.

Аз самият с удоволствие отнемам топката с шпагат, но предпочитам да го избегна. Така съм си свършил работата по-добре, заел съм позиция, предвидил съм съперника. Когато някой ляга на шпагат, значи или той, или целият отбор е хванат в лошо позициониране. А това ме побърква, защото балансът е най-важното в един тим. В Байерн това е закон, култ: Формата, балансът, на го нарушавай!"

А какво ще кажеш за шпагатите на твоя приятел Стиви Джерард?

"Разбира се, обичам ги. Зрелищни са, трибуните се наежваха от тях. Но аз се възхищавах повече как поема топката и подава последния пас. Това е най-голямата му сила. Да види паса, да види това, което останалите играчи не виждат."