Съединението рядко дава сила на националите

В деня, който е най-голям повод за гордост на всеки българин, и футболът ни чака малко радост.

Националният отбор, напоследък повод не точно за гордост, стартира пътя си към Мондиал 2018 у дома срещу Люксембург. Хаирлия да е, както казва народът.

Но се оказва, че 6 септември не е точно като "Съединението да прави силата" за футболните национали, когато те се налага да играят на този светъл ден. Не ни носи късмет празникът поне в играта.

Напоследък се случва честичко да имаме мач на тази дата, като в световните квалификации преди 3 години паднахме от Италия с 0:1 като гост. Представянето ни в Палермо бе силно под ръководството на Любослав Пенев, но всъщност се оказа, че това е моментът, в който шансовете ни за класиране на Мондиал 2014 приключват.

До двубоя в Южна Италия нямахме поражение, а след него загубихме още два пъти...

През 2008-а пак началото бе на 6 септември, но на стадиона в Подгорица срещу Черна Гора. Спасихме ремито - 2:2, с гол в последната секунда на Благой Георгиев. Резултатът бе приет като добър, но после направихме още две равенства до края на годината и Пламен Марков бе сменен. А ние останахме далеч от Мондиал 2010.

И се връщаме през далечната 1953-а, когато на празника Чехословакия идва и ни бие с 2:1 в София по пътя към Мондиал 1954 в Швейцария. Не се класираме, чакаме още 8 години за това.

В европейски квалификации двубоите на България на този ден са два пъти повече.

Преди година на 6 септември пак ни биха в Италия, пак с 0:1, но в много различен двубой. Бяхме без никакви шансове тъй или иначе, а съперникът ни вкара още в 3-ата минута от дузпа. После и с 10 души италианците не се затрудниха.

Четири години по-рано загубихме тягостно гостуване на Швейцария с 1:3 в Базел, а обстоятелствата бяха сходни. Нямахме шансове за Евро 2012, а накрая на тези квалификации бяхме пети в групата.

Валери Божинов, Димитър Телкийски и Мартин Петров донесоха 3:0 над Словения през 2006-а със селекционер Христо Стоичков (който беше наказан за мача), а по това време на квалификациите бяхме в отлична позиция - след 2:2 като гост на Румъния. Жалко, че допуснахме 0:0 в София с Албания и не ни стигна точка да се класираме на Евро 2008.

Още три години по-рано с лекота ударихме Естония с 2:0 у нас, за да сме на ръба на класиране на Евро 2004, подпечатано месец по-късно с 3:0 в Андора.

Това е и последното участие на националния тим на голямо първенство.

През 1998-а помним кошмарно 0:3 от Полша в Бургас, на старта на евроквалификациите със селекционер Христо Бонев. А през 1995-а Стоичков вкара за 1:1 в Тирана срещу Албания, но бяхме уверено първи в групата за Евро 96, като се и класирахме с лекота.

Програмата

7 октомври

Франция - България

10 октомври

Швеция - България

13 ноември

България - Беларус

25 март 2017 г.

България - Холандия

9 юни

Беларус - България

31 август

България - Швеция

3 септември

Холандия - България

7 октомври

България - Франция

10 октомври

Люксембург - България

Две победи от 9 мача на 6 септември, като едната от тях дори не е повлияла за класиране. Надяваме се днес да дойде успех №3 и Съединението този път да направи силата - да тръгнем към краен успех в квалификациите.

Но...

Реализмът е задължителен. Футболът ни е в една от най-ниските си точки в историята, а националният е огледало с резултатите си.

Играчите ни играят в средни (позитивно казано) отбори на континента, и то не редовно. Треньорските ни кадри са ограничени, повечето доказани единствено на родна земя. Младежките и юношеските формации не изграждат нито индивидуалности, да не говорим за цели звена, готови за първия тим.

Само няколко статистики:

В последните 10 години сме победили в официални мачове като гост само Малта, Беларус, Азербайджан, Люксембург и Словения. Общо имаме 17 победи, 17 ремита и 16 поражения. Среден отбор, да го кажем направо. Не такъв, който може да претендира за топ 1 или 2 на групата.

С две думи - дано бием Люксембург, но и да стане, не бива да изпадаме в напразни свръхочаквания. Дори да зачеркнем написаното по-горе, ето ви още три "външни" аргумента:

Холандия. Швеция. Франция.

А тези квалификации, освен с мъчните съперници, са трасирани и от трудния регламент. Защото се класира само победителят в групата, а 8 от 9-те най-добри втори отбори отиват на бараж.

Тоест - за да имаме шанс, трябва да сме преди поне две от изброените европейски сили.

Негативизъм? Песимизъм?

По-скоро - нека го наречем реализъм.

И все пак - празник е. Три точки на старта биха били позитивен завършек на деня, в който българите трябва да празнуват.

А нататък... ще му мислим от 7 октомври.