Джентълменът на футбола

През 1999-а, около половин век след пътуванията с баща му до "Сейнт Джеймсис Парк", за да гледа момчетата в черно и бяло, Робърт Уилямс Робсън бе представен на същия стадион като мениджър на Нюкасъл. "Най-щастливият ден в живота ми", успя да каже, видимо развълнуван.

Последваха месеци на невероятни емоции за всеки, който обича този отбор. Боби Робсън на скамейката, Алън Шиърър на терена. Мечта - двама футболни великани, носещи в сърцето си емблемата на клуба, завърнали се в него след дълги години на лутане.

Робсън бе уволнен през 2004-а, а през 2005-а в автобиографията си написа:

"Какво е един футболен клуб? Не са сградите, директорите и наемните му служители, на които се плаща да работят за него. Не, това е шумът от трибуните, страстта и усещането за принадлежност. Гордостта на града. Клубът, това е едно малко момче, стиснало здраво ръката на татко си, изкачващо стълбищата към трибуните за първи път. Поглеждащо онзи свещен правоъгълник от трева долу... Момче, което се влюбва завинаги."

През периода 2005-2008 г. Робсън изпълняваше функции на съветник в ирландската федерация, но без постоянен ангажимен. Сам не искаше да поема такъв заради здравето си и притеснението, че няма да е пълноценен.

Здравето...

Още през 1991-ва първите сенки на тумора падат върху него. Болестта обаче е овладяна и се появява отново десетина години по-късно. Към края на 2007-а, когато трябва да се появи и да получи наградата си за Принос към английския футбол, връчена от BBC, състоянието му е влошено доста.

"Никой не печели нищо сам в този спорт - каза на церемонията сър Боби. - Тази награда е за всички, които съм имал удоволствието да срещна във футбола, за играчите, треньорите, президентите. И се радвам, когато видя днес треньор, когото аз съм наставлявал в съблекалнята на едно или друго място. Гордея се, независимо дали е научил нещо от мен или не."

А такива примери - много. Моуриньо е най-очевидният, но и Пеп Гуардиола не крие, че философията му се гради на футболните мислители Кройф и Робсън. Хуан Антонио Пици - спечелил Копа Америка с Чили тази година, сочи англичанина за най-влиятелен в процеса на обучението му за треньор.

Вилаш Бояш, естествено. Брайън Робсън, Стюърт Пиърс, Питър Рийд, Лоран Блан, Луис Енрике, Брендън Роджърс, Айтор Каранка... Всички те посочват Робсън като учител, поне за някакъв етап от развитието си.

Достойният човек, когото всички уважаваха безкрайно.

През януари 2008-а той бе в студиото на Sky Sports и потресе цяла Англия с думите си:

"Състоянието ми не е добро. Скоро ще си отида от този свят, но - хей, всички рано или късно ще го направим. Нямам никакви угризения за нищо. Насладих се на всяка минута от живота, а футболът бе моят живот."

На 31 юли 2009-а Боби Робсън издъхна в дома си в Дърам, на по-малко от километър от мястото, където се роди 76 години по-рано.

Наградите му са десетки - "за джентълменските му качества" ФИФА го направи почетен и непреходен носител на тази за феърплей. Сър е от 2002-ра. Почетен президент на Ипсуич.

Статуите му гордо посрещат феновете пред три стадиона! Ипсуич, Фулъм и Нюкасъл го увековечиха за заслугите им към емблемите и феновете там.

Най-голямата му награда е това, че където и да кажете името Боби Робсън днес, ако наоколо има поне един футболен запалянко, той ще се усмихне и ще вдигне халбата с бира в отговор: "Наздраве за един истински футболен джентълмен".