Наричаха го Титан

Това бе кариера, застлана с успехи. Спортен път на човек, който не искаше, не приемаше и не допускаше да загуби. И когато това се случеше - а то е неизбежно, сякаш изчезваше от света, превръщаше се от Титан в джудже. За да изживее немислимото.

Човек с 8 титли на Бундеслигата, с короната на европейски шампион, както и над 500 мача в германското първенство. И въпреки това, Кан сам има усещането, че на най-голямата сцена, спортът някак отказа да му сервира триумфалните камбани. Даде му образа на поражението.

Неговата поява на световната арена, може да се каже, е през сезон 1993-94 г., когато се утвърди като титулярен вратар на Карлсруе.

Тимът направи паметен сезон в Купата на УЕФА, като по пътя си помете Валенсия на Любо Пенев, побеждавайки го със 7:0 у дома. Байерн не спи, както знаем. Появи ли се нещо качествено на немския хоризонт, веднага се прибира. И следващото лято колосът си взе нов вратар.

През първия му сезон в Мюнхен, Кан вдигна Купата на УЕФА, като по пътя към трофея запази 5 "сухи мрежи". На финала бе победен Бордо на Зинедин Зидан.

Така започна флиртът на Оли с купите. Последва дубъл в Германия, а и европейска титла с Германия през 1996-а, макар и като резерва.

Но първият му истински грандиозен финал, на най-високо ниво, и вече като водеща фигура, завърши с ужасно разочарование.

Барселона, 1999-а. Нощта, в която Байерн изпусна спечелената купа в Шампионската лига.

Това бе странен мач, в който Кан почти нямаше работа. Юнайтед опитваше да върне ранния гол на Марио Баслер, но не създаде кой знае какви опасни положения.

И тогава...

Теди Шерингам вкара изравнителния гол в долния ъгъл, а Кан безпомощно вдигаше ръка в средата на вратата, искайки засада. Никакъв шанс.

Секунди по-късно - катастрофа. Солскяер продължи топката към вратата след отклоняване с глава и - 1:2.

Удивително е да наблюдавате реакцията на Кан в този миг, ако гледате видеото от гола. Сякаш бетонните му крака се огъват, а ръцете му отиват на бузите, оттам - на гърдите, спускат се безпомощно, а той сякаш едва се държи прав.

Реакцията му е като в Йокохама 3 години по-късно. Смъртно ранен Титан.

Байерн и Оли се надигнаха от разочарованието в Барселона и спечелиха трофея 2 години по-късно в Милано. Там Кан игра основна роля. Това бе неговият финал.