Наричаха го Титан

1:1 след 120 минути. Дузпи. Територията на вратарите. Планетата на Кан.

Байерн изпусна още първата, а в два последователни удара на съперниците Оли не можеше да направи нищо. Още една купа ли щеше да му избяга кошмарно?

Първата жертва бе Захович - спасяване вдясно, с огромен разтег на тялото и изкривена, крещяща физиономия. Равенство.

Но Андерсон изпусна и Байерн пак бе на ръба на бездната.

Карбони стреля точно в средата, на добра височина, изключително трудно за вратаря, а Кан вече летеше вляво. Но някак спря полета, извади ръката си сякаш извън тялото и отклони силния удар в напречната греда. Равенство!

Нататък никой от Байерн не бъркаше, сякаш с усещане за вина пред Титана, който остави отбора в играта. Пелегрино от Валенсия стреля ниско, Кан спаси - триумф!

Три спасявания от 7 изпълнени дузпи. Страховито.

И още веднъж в кариерата му изглеждаше, че футболът ще стане "Планета Кан" - на Мондиал 2002.

Това световно първенство ще бъде помнено с няколко неща. Сенегал, победил шампиона Франция в мача на откриването и стигнал четвъртфинал.

Французите, отпаднали позорно в групата.

Аржентина със знаменития си отбор, която също не излезе до елиминациите дори.

Роналдиньо и неговият удивителен гол срещу Англия, подпомогнат от Сиймън.

И дуото Кан - Балак. Двама срещу 11 в някои мачове, но докарали Бундестима до финала. За съжаление срещу Бразилия от дуета бе останал само Оли, защото Михаел Балак бе наказан.

И точно в мача за трофея, на най-високата сцена, съдбата обърна гръб на Титана.

Удар, който не би следвало да го затрудни особено. Изпусната топка, за зла беда точно в краката на Роналдо. На онзи Роналдо, когото наричаха Феномена, в онази година и на онова първенство, на което той не пропускаше положение. Машина.

1:0 за селесао, а след няколко минути и втори гол, който събори немската крепост.

И след това седнал на гредата, Кан изжиявяше загубата си. Своята - както приемаше всяко поражение.