Най-великият номер 9

Колко пъти сте виждали сър Алекс да успее да се усмихне, въпреки отпадането на неговия Юнайтед? Колко пъти сте чували стадион да стане на крака и да аплодира човека, който е пратил любимия им тим зад борда в изключително важен мач?

Е, това бе денят, в който "Олд Трафорд" не се сдържа и изпрати с аплодисменти при смяната му Роналдо, вкарал хеттрик на Юнайтед.

Вечери като тази през 2003-а оформят наследството на Феномена. Не като онази в Рим или друга години по-късно в Милан, когато пак скъса връзки и бе изнесен в агония и със сълзи на очи. Контузиите попречиха да гледаме поне още стотина мача на бразилското футболно чудо.

Но не спряха възхищението и на свои, и на съперници.

"Той не е човек. Той е стадо коне", успя да каже Хорхе Валдано след дебюта на нападаталея за Реал. Гол, асистенция, финтове, от които стадионът се замая, а противниковите защитници ги заболяха главите.

"Той беше като Джона Лому (най-великият в ръгбито) във футбола - казва за него Боби Робсън. - Невероятна мускулатура, сила като на ръгбист, а техниката му бе направо смайваща. Роналдо с топка в краката тичаше по-бързо от 90 процента от останалите футболисти без нея..."

Един от опонентите, останали в тежко психологическо състояние след срещата си с Феномена, е Алесандро Неста. През 1998-а той бе смятан от експертите в Италия за най-добрия централен защитник в Серия А. И когато Лацио срещна Интер на финала за Купата на УЕФА, това бе сблъсък на най-силния нападател и най-коравия бранител.

Роналдо унищожи Неста в Париж, а Интер спечели с 3:0. Запитан какво не е направил както трябва лично той, а и отборът, след мача Неста каза просто: "Той не може да бъде спрян. Не знам какво трябваше да направим.".

Гари Невил, корав тип от Юнайтед и националния тим на Англия, има друга история.

През 1997-а "трите лъва" спечелиха минисветовното първенство Льо Турноа, играно във Франция с домакините, Италия и Бразилия. Мачът със Селасао обаче бе загубен с 0:1, а Невил си спомня как след поредната си атака с финтове, отбита от английската отбрана, Роналдо се шегува с Ромарио и двамата се смеят искрено, докато играта продължава в другата половина на терена.

"Той се забавляваше на финтовете си, а и Ромарио му казваше нещо през смях, направо не можех да повярвам! Играта си вървеше, а те се майтапеха."

Роналдо бе футбол за хората, за влюбените в играта. За удоволствието от това да идеш на мач. Един от онези, за които сър Алекс Фъргюсън казваше: "Малцината в модерния футбол, заради които си заслужава да платиш билет."

На 17 години стана световен шампион, макар и без да играе. Бе там, бе част от състава.

На 21 взе "Златната топка", като все още е най-младият носител в историята.

Пак на 21 счупи трансферния рекорд.

Вкара 15 гола на световни първенства, вдигна още веднъж купата над главата си през 2002-ра.

Донесе толкова радост на хората по света с играта си, че е вероятно единственият в новата история на футбола, за когото мненията не са разделени поне малко. Няма дори един фен, който да каже лоша дума за този Феномен.

Ако не бяха травмите му, Роналдо щеше да е редом до Пеле и Марадона в йерархията на играта. "Извънземен", каза за него Джиджи Буфон преди 15-ина години.

На 40 години днес, отново с коремчето си, което личеше още на терена в късните му години, с детската усмивка и излъчване на щастлив човек, най-великият и завършен номер 9 в историята може да погледне назад със задоволство.

Да, трябваше да играе повече мачове, вероятно да спечели и още купи.

Но това, което ни даде за времето си на терена, не се заменя за никой трофей.