20 години Венгер

Венгер и неговата епоха промениха напълно Арсенал - като имидж в глобален план, като популярност извън Англия, като статут в европейския футбол и философия на терена. Здравите и корави английски момчета на Греъм, които печелеха титлите и купите си с прочутото "1:0 за Арсенал", останаха в миналото.

11 трофея в първите му 10 години издълбаха завинаги името му върху стената на славата на клуба. Единствен Хърбърт Чапмън може да се сравнява като влияние и наследство с това, което постигна в Северен Лондон Венгер.

Но англичанинът, водил отбора от 1925-а до 1934 г., няма нито трофеите, нито броя мачове, които френският мениджър достигна.
Втората декада донесе повече разочарования като трофеи и Арсенал взе две Купи на ФА, изпускайки поне два пъти да стане шампион в сезони, които конкуренцията обуславяше да е близо до това (например - миналия).

Инатът му да опитва да налага млади футболисти, адаптирайки ги към стила на Арсенал, а не да купува големи звезди, също го слага на мушката на фенско недоволство. 

Но за 20 години в един и същ клуб, французинът изгледа 163 смени на свои колеги - мениджъри, само във Висшата лига. Той не помръдва.

Част е от клуба, от механизма на Арсенал, не само от подготовката на отбора за поредния мач.

"Все по-трудно понасям мисълта, че трябва да спра, направо се страхувам от този ден - призна Венгер през лятото. - Преди 3 години, когато сър Алекс се оттегли, предстоеше за първи път да гостуваме на Юнайтед без той да е там. Алекс ми прати съобщение да пием по чаша вино преди или след мача. Питах го: Липсва ли ти всичко това? Отговорът бе: Изобщо! Не разбирам това, но вероятно в деня, в който вече не го правиш, всичко се променя."

Арсенал е любовта на живота му, изповяда се наскоро в друго интервю. Отказал е поне 10 възможности да иде другаде през годините - Барселона, Реал, Байерн, английският национален отбор и за последно - ПСЖ, опитаха да го привлекат.

"Не мога, обичам това място. Щастлив съм там, където съм", е коментарът му.

Спометият Фъргюсън пък е първият му голям "враг" по английските земи, като с него влезе в словесен конфликт, а после се заредиха такива и с други колеги. Типично за бизнеса на треньорите.

"Кой е той да ни казва как да нареждаме календара на футбола в тази страна - изригна срещу него шотландецът още в първия сезон на Арсен в Арсенал. - Идва от Япония, едва ли знае по-добре от нас." Атаката дойде, след като французинът си позволи забележка, че програмата е твърде натоварена и коледните мачове са в повече.

А след опита на Фъргюсън да каже на медиите, че му се е извинил, Венгер отвърна: "Не съм получил извинение. Вероятно го е пратил по някой кон" (намек за страстта на сър Алекс към състезателните коне).

"Може би Алекс искаше да застанем до стената и да ни застреля", друг бисер на иначе сдържания французин, след като Фъргюсън се оплаква от поведението на играчите на Арсенал в тунела и съблекалните на "Олд Трафорд".

Но с Алекс днес са приятели. Уважават се взаимно, както подобава на "стари пушки", видяли всичко в съперничеството си.

Виж с един друг мениджър това никога няма да е възможно.