Селекцията като урок по география

ЦСКА и Левски имат нови вратари, Литекс взе централен защитник, а Лудогорец скоро ще си има Марадона.

Чудесни новини, които да сгреят запалянковците посред студения (и сух) период за българския клубен футбол.

Само дето Ивайло Петев едва ли харесва това.

Не говорим за facebook, а за отношението му към това, че изборът му за селекцията на националния става все по-ограничен.

ЦСКА привлича латвиеца Максимс Уверанеко като конкурент на чеха Якуб Дивиш. Така 20-годишният Анатоли Господинов вече и в групата няма да влиза, нищо, че е юношески и младежки национал на България.

И изобщо – в „А” група от водещите отбори български вратар напролет ще има май само Лудогорец, и то ако Владо Стоянов не бъде продаден.

На Левски ще пази сърбинът Боян Йоргачевич, на Литекс – Баривиера (Бразилия), на Ботев – Стаховяк (Полша)...

Левски си взе освен вратар от Сърбия, защитник от Румъния. Да, от 11-ия в класирането, но пак е стока от сой – чужбинска. И доказа, че в двата гранда повече от всичко е важно закрепянето на положението с резултати. Защото е ясно, че Левски и с Нину и Боян, и без тях, титла няма да постигне.

В прав текст

Селекцията на Левски и ЦСКА отдавна е урок по география.

Tweeeet me!

Защо тогава не се опита с повече хора като Краев или Цоневи?

Пролетта няма да пукне по-цветно и успешно легионери, които не са най-търсена марка дори в родните си места.

Защо никой сръбски отбор не взе Йоргачевич? Или пък Стяуа да поиска Нину...?

В двата отбора има и без това култови личности като Соарес от Кабо Верде, Жоаким от Люксембург, Белаид от Тунис, Педро от Ангола...

В Лудогорец си имат вратар от Канада и халф от Мадагаскар.

Въпрос с повишена трудност: Коя от тези страни има по-висок статут във футбола от България?

Коя е дала мегазвезда като Стоичков, например? Или футболист за Барселона или Реал?

Не че има значение къде си роден, ако си талантлив.

И България като част от Евросъюза вече е достатъчно космополитна и отворена държава, за да приютява добри играчи от цял свят. Но ключовата дума е „добри”. Защото ако те идват просто, за да разришим географията на родния футбол...

В прав текст

Идеята на една селекция е в подбирането на точните хора за точните позиции.

Tweeeet me!

Какъв е смисълът?

Не взимане на играчи просто, защото някой ни ги предлага. Търси се обяснение защо Лудогорец ще взима дясно крило от Катар, при положение, че си има Михаил Александров, Върджил Мисиджан, Дани Абало – все играчи, които могат да покрият тази позиция и го правят успешно.

Да не говорим за привличането на лицето Фортес в ЦСКА, който има визитка на средно добър футболист от родната „В” група с някой друг мач за тимове от „Б”.

Необяснимо е как той е стигнал до България, но в името на справедливостта, нека изчакаме да видим и качествата му, когато започнат мачовете.

В среда, в която резултатите са издигнати в култ и се нагнетява някаква свръхконкуренция за Свещения граал – титлата, грандове и грандчета пълнят съставите си с непознати герои.

Улисват се в привличане на екзотика, в следващата пауза на първенството увеличават контингента, следва нова селекция с 10-11 нови чужденци от поне 2-3 континента...

И така до безкрай. Затворен кръг. Пълнене на картотеки с имена и знаменца, някои от които са толкова неизвестни, че и google се затруднява да ни осветли за тях.

Единственото изключение от правилото е Лудогорец, който трета година почти не пипа гръбнака на състава, добавя каквото му трябва и въпреки големите пари, които харчи за заплати и играчи, продължава да поддържа най-висок процент български имена в стартовия си състав.

В мачовете от Шампионската лига титулярите бяха петима – Стоянов, Дяков, Минев, Александров и Терзиев. За сравнение – с колко българи в съставите играха един срещу друг ЦСКА и Левски в последното дерби?

Общо 8...