С носталгия по "бразилците" на Англия

Крис Уодъл - с визията му на рок-звезда, с телескопичните му крака, сякаш като пипала на октопод, с походката, умишлено накланяща се и аха- да падне, с левачката от приказките. Още един феноменален английски играч, каквито вече няма.

Шоуто бе в кръвта му. Да мине защитник и да го изчака да стане, за да му провре пак топката край или между краката - това за него бе въпрос на дълг към публиката.

Да прехвърли вратаря, а после да пусне арогантно топката в празната врата с петичка - защо не, нали хората искат да се забавляват?

Такива неща се помнят от бразилците през 70-те, но ги правеше и Уодъл в Англия и Франция през 80-те и 90-те. В Марсилия го наричаха Сър и Великия Крис, защото в отбор с Франческоли, Папен и Тигана бе най-големият дрибльор и шоумен.

С Уодъл на едното крило, Барнс на другото, Биърдсли зад Гари Линекер и Газа в средата на терена, Англия от Мондиал 1990 бе най-яркият отбор на "трите лъва", виждан за последните 5 десетилетия на голямо първенство.

Не му стигнаха две точно изпълнени дузпи срещу Германия, за да играе финал и вероятно - да го спечели. Едната изпусна точно Уодъл, но дузпите бяха твърде елементарни дела за човек, който обичаше да излъже поне един съперник, преди да вкара.

Газа... Споменахме го, а той намира с лекота мястото си тук. Типичното джорди от Нюкасъл, още един продукт на този отбор, който с техниката си бе далеч от това, което днес асоциираме с архитипа на английски футболист.

Далечни удари с мощ и фалц. Дрибъл с високо изправена глава и гърди, мощен и с невероятно владение на топката. Пасове с външен фалц, с копвания, с петички.

Както и онзи гол без обувка.

Газа вкара без обувка в мач Тотнъм - Арсенал. В най-голямото дерби за клуба, за който играеше тогова. Бе през сезона 1988-89 г., а гостите спечелиха с 3:2. Но Газа, в атакуващо дуо със споменатия магьосник Уодъл, направи запомнящ се дебют в класиката на Северен Лондон.

При 1:3 той получи пас от Крис, измъкна се от бранител, който му събу обувката с типичен за онези години шпагат, но продължи да играе. Стреля във вратаря Дейвид Сиймън, а при добавката вкара - по чорап, също полусъбут!

Тези неща ги можеше само Газа.

Поне пет пъти с екипа на Рейнджърс, с този на Тотнъм, както и в Лацио, е вкарвал голове, след които коментаторите са споменавали сравнения с Марадона. Дрибъл от центъра между поне 4-5 защитника, с лекота преминаване и то без да докоснат нито топката, нито краката му.

И удар край вратаря.