Любимият футболен екип от детството

Любимата (обикновено хеви метъл) група с плакат на стената в стаята. Задължително условие за децата, расли в 80-те и 90-те години, когато и както успяваха да се снабдят с такъв.

Любимият играч - обикновено по един български и един от чужбина, а в немалко случаи - цяла стена с футболисти, изрязани или извадени като плакати от френското списание "Onze Monidal" или някое друго, стигнало някак до страната ни.

Тетрадките, пълни с изрезки от в. "Старт" и отборът, публикуван на последната му страница. Великата рубрика "За вашия албум", с която израснаха поколения фенове.

Все свидетелства за едни други времена, когато нямаше апликации за андроид на телефона, нямаше google и култът към звездите на световния футбол имаше други измерения.

Любимите екипи от детските години, от онези години, и до днес са пред очите ни.

Първо българските, разбира се - защото тогава и в родния футбол имаше герои, независимо дали си от Левски или ЦСКА, дали ходиш всяка седмица да подкрепяш Ботев или Берое...

Легендите се раждаха пред очите ни, защото футболът по телевизията ни даваше рядък достъп до онези другите. За тях повече четяхме и виждахме по някое откъсче с видеа в "Гол след гол" или "Всяка неделя" с футболния и видеообмен в неделя.

България от Мондиал 1986, класирана за първи път на голямо първенство след отсъствие от 12 години и със състав, който даваше огромни надежди.

Толкова сериозни бяха очакванията, че първенството приключи още през април, за да може отборът да се подготвя близо 2 месеца за световното в Мексико. Белмекен, после и в Централна Америка.

Мачовете бяха по нощите, но хората будуваха, за да ги гледат, обсъждат, да се вълнуват. Екипът на нашите от онова световно не е нещо особено като дизайн, но е изчистен, традиционнен за времето си и - с оглед на целокупния народен интерес към първенството, остава култов.

Осем години по-късно Adidas ни облече в типичния за целия САЩ 94 екип с трите си големи ленти - бели на червения резервен и зелени върху белите фланелки.

Гледката на Стоичков (на основната снимка), разтворил ръце към небето след гола срещу Германия остава вечна в съзнанието на всеки роден фен, затова и фланелката влиза в пантеона на непреходните култови екипи.

Любопитно, в квалификациите към САЩ 94 също играхме с дизайн на немския гигант за екипировка, но бе различен - тогава трите ленти се спускаха откъм рамото, а на финалите идваха от гащетата в ниската част на фланелката.

Тези първите, с лентите горе вдясно, също остават незабравими, защото с тях Емил Костадинов вкара най-важния гол в историята на българския футбол.

Как да забравиш и тази фланелка?

На клубно ниво 80-те бяха времето на чистите фланелки без спонсори, че и без емблеми. ЦСКА внесе белите якички в края на 80-те, а в първата година на 90-те сложи и лого на екипа - Comco. Левски изпъкна с Balkanbank и Pepsi, и така бе сложено началото на дълга серия надписи, които се сменят върху гърдите на играчите на грандовете.