50 години "Висенте Калдерон" - великите моменти

На брега на река Мансанарес е домът им. Те са войнствено племе, което отказва да бъде наричано "вторият отбор на Мадрид".
Атлетико и неговият страховит, винаги наперен и шумен "Висенте Калдерон", имаха празник в неделя.

На 2 октомври клубът празнува 50 години от откриването на стадиона си. Това "грозно корито", както го е кръстил преди години големият бос Хесус Хил, което плаши враговете, отбелязва и последния си рожден ден.

Догодина на 2 октомври "Висенте Калдерон" няма да го има, защото Атлетико се мести на "Ла Пейнета" (Гребенът) - новия си 73-хиляден стадион, който ще е готов за старта на следващия сезон.

От Коритото в Гребена.

Историята на този стадион е романтична, като на всяка култова арена в европейския футбол. Открит, подложен на вятър и дъжд, пълен с луди запалянковци и особено радикалните глави от "Френте" зад вратата, "Калдерон" оправдава името си в последните години - 25 от последните 30 гости тук в евротурнирите бяха победени.

В началото арената не носи името, което знаем днес. Казва се "Естадион Мансанарес" заради реката, която се къпе в стените му.

През 1987-а обаче, след като инфаркт отнема живота на действащия и митичен президент на клуба Висенте Калдерон, начело за повече от 20 години, идва новото име.

Гол №1

Построен през 1966-а с дружните усилия на бизнесмените от борда на директорите в клуба, ипотекирали свои имоти, за да го има стадионът, той се открива с мач Атлетико - Валенсия. И символично Луис Арагонес, една от великите икони на клуба, бележи първия гол в новичките мрежи (долу).

Магията на Пеле

На 17 септември 1969-а Пеле показва магията си на терена, като Сантос играе срещу Атлетико в прощалния мач на местната легенда Ривиля. Бразилците бият с 3:1, а 50 000 са очаровани от изкуството на номер 10 в бял екип от гостите.

Великите нощи от 1971-ва

Атлетико губи с 1:2 от Каляри в четвъртфинал за Купата на шампионите, но реваншът в Мадрид е направо кошмар за италианците. Край Мансанарес Арагонес нанизва три гола и с 3:0 испанците плуват в спокойни води към полуфинала. Там идва Кройф със своята дългокоса банда от Аякс.

Хавиер Ирурета, друг голям треньор в по-късни времена, вкарва в луда атмосфера - 1:0. Холандците са направо издухани от вятъра, публиката и Атлетико! Но реваншът в Амстердам е среща с реалността - 3:0 за Аякс, който после вдига купата.

Световен шампион

Атлетико играе на финала за Междуконтиненталната купа през 1975-а, след като европейският шампион Байерн отказва да участва в надпреварата с първенеца на Южна Америка. Испанците губят финала от баварския колос през май 1974-а, но се съгласяват да представят Европа.

В първия мач в Авеланеда, Буенос Айрес, Атлетико е подложен на "бомбардировка", както пише испанската преса. Губи само с 0:1. На реванша на "Калдерон" Ирурета забива първия гол, а вторият вкарва Аяла - 2:0 и Атлетико е световен клубен шампион.