Скромният магьосник Мерлин

Сред безбройните езера и хора с неприлично висок стандарт на живот, както и с такива, които имат нужда от много малко, за да си създадат герой, Финландия е различна нация в спорта.

Суоми не вижда лицата на идолите на спортното поле. Защото обикновено са хокеисти. Там вратите, в които децата се целят, също имат мрежи. Но са по-мънички, защото са хокейни.

Някъде там, където доспехите и стикът винаги са били далеч по-важни от това някой да рита топката по къси гащета из късчетата трева наоколо, се роди една легенда.

Той не е типичният герой на спорта във Финландия. Нито пък за малките страни по света, родили големи звезди. В историята на Яри Литманен няма да прочетете как е тръгнал от бедността, за да стигне върха. Нито за това как е ритал парцалената топка до изнемога, преди да стигне звездната сцена на Шампионската лига.

Не, но това е историята на един футболен гений. Защото, колкото и недооценяван да остана той, най-вече заради скромността и абсолютния му отказ да се държи като някаква звезда или примадона, Литманен е явление в световния футбол през 90-те, а и в началото на новия век.

За да сме точни - той е единственият футболист в историята, играл за националния си тим в четири различни десетилетия! Но до това постижение има време.

Футболът е семейна работа за Яри. Не е случайно, че го избира, след като татко му Олави е известен играч, изкарал цялата си кариера във ФК Лахти, както и с мачове за националния тим. Майка му също е футболист, като играе за Финландия и... Лахти.

Яри ще изпълни мечтата да повтори техните стъпки и също облича екипа на този клуб. Но и за това има време.

Литманен е роден през 1971-ва, а първият му ярък спомен от футбол е световното в Аржентина през 1978-а, предавано по телевизията в родината му. Вижда Кемпес, Луке, Рензебринк - дългокосите герои на онова време, които оставят отпечатък в съзнанието.

Един ден ще е дългокоса десетка, ясно е. Това чертае въображението на малкия Яри.

На 6 години заиграва в школата на Лахти, разбира се. Тогава обаче клубът вече се казва Рейпас Лахти, наследник на този, за когото са играли родителите му.

На 16, след десетилетие из юношеските тимове, е време да дебютира в първия отбор. Играе там три сезона, след което е влеме за трансфер в ХИК, който е грандът на финландския футбол. Не успява да убеди, твърде слабичък е физически, някак се изолира от здравата и изтъкана от единоборства игра, търси само отделни моменти в мача, за да блесне с някой удар или асистенция.

Разочарование и преминаване в МиПа, където играе само половин година, но достатъчно, за да спечели първия си трофей.

На финала за Купата на Финландия прави такъв мач срещу ФФК Яро, че скаутите на няколко европейски отбора са впечатлени. Забива гол, подава за втория - 2:0.

Аякс е на трибуните, представен от един дребничък мъж с качулка, опитващ се да си води записки под проливния дъжд. Човекът се казва Тон Пронк и следи играчи за холандския гранд, без конкретно да е отишъл да види Лити, както вече го наричат в родината му.