Три причини за страх от Париж

В петък от 21,45 ч ще седнем пред телевизорите за голям мач, както си му е редът. Разбира се, чувството е особено, когато играе националният отбор. Разбира се, има емоция заради химна и очакванията.

И - естествено, в последните години сядаме с една особена смесица от неясно усещане за наближаващо разочарование и критично нисък оптимизъм.

Има защо, разбира се - резултатите ясно го показват. Но в петък, когато французите освиркат химна ни на "Стад дьо Франс", както напоследък се случва с всеки отбор, който играе срещу "петлите" там, и прозвучи първият сигнал, поне три неща ще бъдат сигурен довод за свръхмотивация у съперника, която може да се окаже лоша смес с враждебната атмосфера на стадиона.

1. Желание за доказване пред Париж

Французите загубиха европейската титла само преди 2 месеца, и то в своя дом, пред своята публика.

Няма по-голяма травма от това да паднеш на финала на свой терен в голямо първенство. Играчите на Дешан от дни говорят за това и как искат да се реваншират пред същите фенове на "Стад дьо Франс", които плакаха при 0:1 от Португалия на финала на Евро 2016.

За съжаление ние сме първият съперник в тази арена за официален мач след онзи шок. Очаквайте огромна мотивация у домакините заради този фактор.

2. Мъст за "Парк дьо пренс"

Ооо, да - не мислете, че някой във Франция го е забравил. Две от заглавията във вестник "Екип" в четвъртък, ден преди мача, гласят: "Да гониш сянката на Костадинов" и "Кошмарът от 1993-а". Познайте на какво са посветени.

Да не говорим, че под мнението на Краси Балъков за предстоящия двубой се мъдри огромна негова снимка как развява фланелката си с крещяща физиономия след гола на Костадинов на 17 ноември преди 23 години.

Това е първото ни гостуване във Франция от тогава, след като променихме завинаги футбола в страната на Платини и Зидан. И изобщо не е за подценяване, че медиите в Париж напомнят на играчите си ежедневно за това.

И още един "бонус" фактор към този - Дидие Дешан, днес селекционер на Франция, тогава плака на терена като играч и със сигурност българските фланелки му действат като червено на бик.

3. Регламентът, точките и головете

Правилата на ФИФА за световните квалификации са малко различни от тези на УЕФА за европейските пресявки. Тук при равни точки се гледа голова разлика, а не преки двубои. Следващ критерий - вкарани голове.

В група с Швеция и Холандия, познайте дали на Франция ще и трябват максимално изразителни победи у дома, за да мисли за спокойствие при евентуално добре балансирана ситуация на върха.

След 0:0 в Беларус на старта, "петлите" имат и да наваксват, като точно ние сме пред тях.

А, и още нещо - пак не като подсладител към ситуацията. Световните квалификации са тотално различни от тези за Евро 2016, когато грандовете се разхождаха, знаейки, че на практика няма как да не се класират.

Тук на Мондиал 2018 отива със сигурност само победителят в групата, а вторият ще играе бараж - и то ако не е най-слаб от 9-те групи. Третият отпада.

При Швеция, Холандия, България и оказалият се съвсем не примирен Беларус... Франция няма право да допуска грешки у дома.

Забележка: Това са аргументите, които ни карат да се притесняваме от петъчната вечер. Очаквайте утре причините, които ни дават спокойствие преди мача в Париж. Оптимизмът, както се полага, оставяме за последна хапка преди големия двубой.