Той вкарва голове в събота и спасява души в неделя

Той вкарва голове в събота

И спасява души в неделя

Головете носят заплатата му и славата в спортните страници

Но да е обожаван като фалшив идол не е неговото изкушение...

Това са думи от текста на песента "God's footballer" на Били Браг, станала хит във Великобритания в началото на 90-те години. Написана е за един човек, който и до днес е почитан като футболен Бог в град Уулвърхемптън и никой пъб не му разрешава да си плаща бирата.

Бог ли казахме? Е - точно той му нареди да спре да прави магиите си на футболния терен, и то твърде рано.

Тази история надминава всичко, което някога сте чували за религиозни хора, които в името на вярата си отказват да правят това или онова от ежедневните дейности на един обикновен труженик.

Питър Ноулс е главният герой в нея. Той можеше да е звезда на световно първенство, герой на книги и филми като за Бест, Чарлтън или Кийгън... Но вместо това за него светът говори като за Божият футболист. Или направо - капитанът на Божия отбор на терена.

Да се каже, че футболът не е единственият смисъл на живота му, ще е напълно разбираемо. Баща му е ръгбист и когато си част от този най-мъжки от спортовете, нормално синовете ти да се насочат първо към него.

Но братята Питър и Сирил Ноулс показват из двора на къщата в йоркширското градче Уест Райдинг много повече влечение към кръглата топка, която ритат неуморно.

Е, щом това искат децата... На 16 години талантът на Питър е забелязан от Уулвърхемптън, голям клуб за Англия, в онези години обаче пружиниращ между първа и втора дивизия.

Момчето има дар от Бога (ще ви стане досадно да слушате за връзката с духовното и божественото) - подава точно, играе с огромна лекота и лека арогантност, като на 17 прави такава каскада от финтове на съперник в мач на резервните тимове, че онзи сяда на земята безпомощен. А Питър сяда върху топката, за да го довърши психически.

Ето този малък нахалник, надарен с еднакво добри ляв и десен крак, умение да вкарва голове и да играе като №10, вместо типичния втори нападател за онова време в английския футбол, който просто се храни с всичко, останало от въздушните сблъсъци на едрата деветка с бранителите, пробива в първия тим на Уулвс още през 1962-ра, когато няма навършени 18 години.

"Вълците" бързо му дават дебют и той не разочарова. Дебютира през сезон 1963-64 г., а във втория си мач забива и първия гол.

Вторият му сезон е много силен с 6 гола и 12 асистенции, но Уулвърхемптън изпада.

И Питър, надарен освен с талант на футболист, с огромно самочувствие, иска трансфер. Не му се получава, клубът твърдо отказва да го пусне. Всъщност, години по-късно Ноулс признава, че истинската причина да иска да напусне е раздялата с мениджъра Стам Кълис, който му е дал път в първия тим.

Следващият сезон във втора дивизия изважда на показ всичките му умения. Силен физически, директен и проницателен в подаванията си, той вкарва 19 гола и подава за още толкова, но Уулвс не успява да се върне в елита.

Прави го чак през 1967-а, а тогава Питър Ноулс вече е известно име в английския футбол и национал до 23 години. Конкуренцията за младежкия тим е огромна, а мястото на нападателя в някой следващ състав на Англия при Алф Рамзи не подлежи на съмнение.

Говори се упорито, че той ще бъде извикан за световното през 1970-а, на което "трите лъва" ще защитават титлата си. Ливърпул, шампион на Англия два пъти в последните години на 60-те, е готов да го вземе, като великият Бил Шенкли праща оферта, отхвърлена от Уулвс.

В онези години се ражда и идеята на ФИФА за популяризиране на футбола в Щатите, та през 1967-а Уулвърхемптън е един от британските отбори, пътувал през лятото зад Океана за участие в минилига.

Тимът представлява Лос Анджелис в шоумачове, като печели малкото първенство, а Ноулс е голмайстор на турнира.